Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МЕЛНИЦИ

                     МЕЛНИЦИ

       ГЪРМЯТ ОГРОМНИ КОЛЕЛА.
СТРУЯТ И ХРУСКАТ КЛАСОВЕТЕ.
РИДАЕ ДРЕЗГАВ КУЧИ ЛАЙ
НА ДРУГА НЯКАКВА ПЛАНЕТА.

       СЕЛОТО, В ПЛЕН СРЕБРИСТ, ГОРИ
С БЕЛТЪКА НА СЪНЛИВИ ХАТИ
И ЛАЕ ПЕСЪТ И ДОРИ
С КЛЕПАЛО БИЕ О ЛУНАТА.

       СПИ ДОЛУ, В НИСКОТО, ВИРЪТ.
ВОЛОВЕ СПЯТ, ПРИМИГВАТ ВИШНИ
И КУКУРУЗИТЕ ДЪРЖАТ
КОЧАНИ В ПАЗВАТА - НА СКРИШНО.

       А ТАМ НАД ВСИЧКИ ЕСТЕСТВА,
НАЛЕТИ КАТО ТЕЖКО МЛИВО,
НЕ ГРОЗНА КРЕПОСТ Е ТОВА,
А МЕЛНИЦАТА КОСТЕЛИВА.

       РАЗПЛАКАН ХАРКОВСКИ УЕЗД,
РУСАЛКИ С ЛЕИ, ЛЕНИВ ДО КРЪСТА
И СИВИ СВЕЖИ С ТРЕПЕТ ЧЕСТ:
ВЪРБИ, КЪЩЯ, ЗВЕЗДИ НА ГЪСТО.

* * *
ТЪЙ УСТНИ ШЕПНАТ; ПЛЕТАТ ТЪЙ ПРЪСТИ;
НЕВНЯТНИ - ВЪЗДЪХ; И КИТКИ - КОСТИ;
И КОЙ УЗНАЛ БИ И КАЗАЛ ПРОСТО
КАКВО БИЛО Е ОКОЛОВРЪСТ ТУК?

       КОИ ТЪЙ ХРАБРИ СА, КОИ ТЪЙ СМЕЛИ СА
БЛАЖЕНСТВО ТЪПО ДА СМЕНЯТ С РИСКОВЕ,
ЩОМ ТУК И ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ
ОКОЧАНЕЛИ СА НА ЛУННА ИЗПОВЕД?

       ТЕ - С ВЯТЪР СДОБИТИ, ЗВЕЗДИТЕ - СЪС ЗРАК.
ТОЙ ЛИТНА В ТЪМИТЕ, А НЯМА ГО ПАК.
НО ФЛОТ СА И ЗНАЕМ - НАПУК НА СВЕТА
ТЕ С ВЪЗДУХ НА ЗАЕМ ЖИВЕЯТ ВСЕ ТЪЙ.

       ПЛЕЩИТЕ ПРЕВИЛИ, С КРИЛАТА НАД НАС
КРЪЖАТ НА КОКИЛИ - ТЕ, СТЕПНИ ПЛАТНА
КОШОВЕ-ШАЛВАРИ; А ВЪРХУ ГЪРБА
КЪЛЧИЩНИЦИ СТАРИ ЕДВА СЕ КРЕПЯТ.

       КОГАТО КОКОШКИ И ПТИЦИ В ЕДНО СА
СРЕД ВРЯВА ДО БОГА И СТЪЛБОВЕ ПРАХ
И КАПКИТЕ ПАДАТ - ГРОШОВЕ В ПОДНОСА,
И В СИНЬО НОЩТА Е ПРЕД КЪЩНИЯ ПРАГ,

       И РОКЛИ-НАСТУРЦИИ КЪСАТ, И БУРЯ
БАЛОННО-РАЗДУЛА ПЛАТНО-ПАНТАЛОН,
СЕ ВТУРВА И ВИЖДА ТЪЙ, СЯКАШ ПРИЖУРЯ,
С ТОПОЛОВ СНЕЖЕЦ ЗАСЛЕПЕН НЕБОСКЛОН -

       ТОГАВА ПРОБУЖДАТ СЕ МЕЛНИЦИТЕ СМИРЕНИ.
И МИСЛИТЕ ИМ СМИЛАЩО - СЕ ЗАВЪРТВАТ ЕДВА.
И ТЕ СА ОГРОМНИ - КАТО МИСЛИ НА ГЕНИИ,
И НЕСЪРАЗМЕРНИ - СЯКАШ ТЕХНИ ПРАВА.

       СЕГА ПРЕД ВСИЧКИ ЖИТЕЙСКОТО ЖИТО Е.
ВСИЧКИ ПОМИСЛИ СТЕПНИ И ВСИЧКИ СЛОВА,
ОТ ЖЕГАТА ИЗМИСЛЕНИ СРЕД ПЛАНИНИТЕ,
ИЗСИПВАТ В КОШОВЕТЕ ИМ СВОЯ ТОВАР.

       ВИДЕЛИ ГИ, ЛОКОМОТИВИТЕ ТОЧАТ СЕ,
ВРЯЗВАТ СЕ В КАШАТА, КЪМ ХЪЛМИТЕ ПАК
И ХЛОПАТ С ПАРА ПО ТЪМИТЕ КЛОКОЧЕЩИ,
И ЗЕЙВА ПЕЩТА ИМ - ИЗКОРМЕН ТУМБАК.

      А РЕДОМ ПАСПАЛЕНИ ВИКОВЕ ИЗПЛЕЗИЛ Е,
ЗАДАВЯН ОТ ПОДКОВЕНАТА ЧОРБА И ПОТТА,
И СПИРА ПЪТЯТ, В ПРАХ ДО ГЛЕЗЕНИТЕ,
КЪРТИЧИНАТА СИ ПОД ТЯХ.

       И ТЕ, УМОРЕНИ ОТ ПОДАРЪКА ЗА ВАЛЦОВЕТЕ -
БЕЗКРАЙНИТЕ ЖИТНИ РАВНИНИ - МЕЛЯТ НА
ПРОСТРАНСТВАТА КАРИЕРИТЕ КАЛЦИЕВИ
И СЪДБИ, И СЪРЦА, И ДНИ.

       И МЕЛЯТ СЕ, СМИЛАТ ЦАРСТВАТА ПОГЪЛНАТИ,
И БЯЛВАТ ОЧИЩА В ОБЛАЦИ ПРАХ,
И МОЖЕ БИ НЯМА СТРАНА - НАПЪЛНО ДА Е
ЗА БЕЗДЪННИТЕ ИМ МОЗЪЦИ ДОБРА.

       НО ТЕ НЕ СЕ ЖАЛВАТ, НЕ ПЕСТЯТ И СИЛИТЕ СИ.
ТЛЕННИ В СТАРОТО, НАЛЕНИ В БЪДНИТЕ ВРЕМЕНА,
НЕИЗВЕСТНИ ИЗГРЕВИ ТЯХ КАТО СИЛОЗИ
ПРЕПЪЛВАТ ГИ С ТОПЛИНА.



1915 - 1928
Превод от руски:
Кирил Кадийски