Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДЮЛЕВА СЯНКА

                                     ДЮЛЕВА СЯНКА

       НАГОРЕ ПО ПЪТЯ, КОЙТО ВОДИ КЪМ СТАРИЯ ХРАМ,
ОЗАРЕН ОТ СВЕЩТА, ОТ ФЕНЕРА НА ГЪЛЪБА, ОТ ТИШИНАТА.
ОТИВАМ. ПОСЛЕ - ВСЕ ОЩЕ СЕ ВРЪЩАМ ОТТАМ,
ОСЪЗНАЛ СЪЩИНСКАТА БЕЗСМИСЛЕНОСТ НА НЕЩАТА.

       ЖИВИТЕ СМЕ НЕОПИТНИ - ЗНАЕМ ОТТУКА ДО ТУК.
А - ПРЕДИ, СЛЕД ТОВА - ВСИЧКО ЗА НАС Е ЗАБРАВА.
И ВЪРВЯ, ВСЛУШАН В НЕИЗБЕЖНИЯ ЗВУК
НА ЖИВОТА, КОЙТО СЕ ОТДАЛЕЧАВА.

       ДОЛУ ЛЯТОТО Е ИЗЗИДАЛО СВОИТЕ ГРАДОВЕ -
КАРАМФИЛ ДО БАДЕМ, ВМЕСТО ТУХЛА ДО ТУХЛА.
СИНЯ ДЮЛЕВА СЯНКА ПО МОЕТО РАМО СНОВЕ
И ВКАМЕНЕНОТО ПЛАДНЕ РУХВА.

       МОЯТ ПЛАХ И ИЗЯЩНО-НЕТРАЕН ЖИВОТ
ТЪРСИ БИЛКА ДЪЖДОВНА ЗА СВОЯТА СОБСТВЕНА РАНА:
СЕМЕНА ЩЕ ПРОСВЕТНАТ В ПРИЗРАЧНИЯ УТРЕШЕН ПЛОД,
БЕЗ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ МЕНЕ ВЕЧЕ МЕ НЯМА.

НО СЛЕД МЕН, ПО ЗАКОНА НА ПРИРОДНОТО ТЪРЖЕСТВО,
       БИТИЕТО НЕИЗТОЩИМО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА -
ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ ОТНОВО РАЗПЪНАТОТО ДЪРВО
       НА ЖИВОТА В НЕСВЪРШВАЩАТА ДЪРЖАВА.

РАБОТЛИВА, ПРИРОДАТА В ПОВТАРЯЩ СЕ ТАКТ
       ЩЕ ЛЮЛЕЕ СВОЕТО ВЕЧНО МАХАЛО.
НЕ БИ ИМАЛО СВЕТЛИНА, АКО НЯМАШЕ МРАК.
       ВСЕКИ КРАЙ Е ВСЪЩНОСТ НОВО НАЧАЛО...

Петър Караангов