Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВСЯКА СУТРИН МИНАВА

                               ВСЯКА СУТРИН МИНАВА

       ВСЯКА СУТРИН МИНАВА ПО ПЪТЯ НЕЗНАЙНА КАРУЦА
И ПОДКОВИТЕ ЧАТКАТ ПО МОКРИЯ КАЛЕН АСФАЛТ,
ВСЕ ТАКА НЕЩО ВАЖНО В ДЕНЯ МИ ИЗЯЖДА И КУЦА
И НЕ МЕ Е ЧОВЕКЪТ СЪС СВОЯТА СКРЪБ ПРЕБОЛЯЛ.

       МОЖЕ НОЩЕМ В СЪНЯ СИ КРИЛАТИ КОНЕ ДА ПРЕПУСКАМ,
ДА СЕ ВТУРВАМ СТРЕМГЛАВО КЪМ НЯКАКЪВ ВЕЧЕН ПРОСТОР,
АЛА СЪМНЕ ЛИ, АЗ ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ НЕЩО ПРОПУСКАМ,
А ДУШАТА МИ ЗЪЗНЕ ЗАБРАВЕНА В ЗАДНИЯ ДВОР.

       НЕ ОТИВАМ НАНИКЪДЕ, НЯМАМ КЪДЕ ДА ОТИДА
И ПРЕД МЕН СЕ ЗАХЛОПВАТ СУРОВО ВРАТА СЛЕД ВРАТА,
НО НЕ ЧУВСТВАМ ТРЕВОГА ЗА СЕБЕ СИ, НИТО ОБИДА,
НИТО СТРАХ, ЧЕ МЕ ДЕБНЕ ЗАД ЪГЪЛА ВЕЧЕ СМЪРТТА.

       ЩЕ Е НОЩ, ЩЕ СЕ НОСЯ НА ВОЛЯ В ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ
И ЩЕ ПАДНЕ ОТ МЕНЕ БЕЗКРАЙНАТА СКРЪБ НА СВЕТА.
И ДОСТИГНА ЛИ НЕЙДЕ ПО ПЪТЯ СИ НОВА ВРАТА,
ТЯ ЩЕ БЪДЕ ГОЛЯМА И ТЕЖКА, НО ВЕЧЕ ОТВОРЕНА.

       ДОТОГАВА ЩЕ ВИЖДАМ СТУДЕНОТО УТРО В СТЪКЛОТО,
НЕВИНОВНО ЗА НИЩО, НО ГРОЗНО ОЦЪКЛЕНО В МЕН
И ЩЕ ЧУВАМ КАКА ЧАТКА С БЕЗМИЛОСТНИ СТЪПКИ ЖИВОТЪТ
И ЗАГЛЪХВА НАТАТЪК В МЪГЛЯВИЯ ТЯГОСТЕН ДЕН.



Тоня Трайкова