Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПЕПЕРУДА

                           ПЕПЕРУДА

I. 1. ТАКИВА ВЕДРОСИНИ НЕБЕСА
ИЗГРЯВАТ НАД СРЕБРИСТИТЕ БАИРИ
И ТИ ИЗСРЕД ИЗКРЯЩАТА РОСА
СЪС ВЯТЪРА - ОТ НИЩОТО - ИЗВИРАШ.

       БЕЗ ПЛЪТ, БЕЗ ДЪХ, СЪВСЕМ КАТО ПЕРЦЕ
СРЕД ПАЯЖИНКИ И ЦВЕТЯ СЕ НОСИШ
И НЕЧИИ - НЕВИДИМИ - РЪЦЕ
ТЕ ГЪДЕЛИЧКАТ ПО ПЕТИТЕ БОСИ.

2.
ТАКЪВ БЕЗКРАЕН ЯСЕН ДЕН ГОРИ -
СЪБУЖДА СЕ, ЛИКУВА ВСИЧКО ЖИВО,
И ВИЖДАШ КАК НАД СИНИТЕ ГОРИ
СМЪРТТА КАТО МЪГЛИЦА СЕ ИЗВИВА

       И СЕ СТОПЯВА В ЗЛАТНИТЕ ЛЪЧИ,
ВЪВ ВЪЗДУХА... И НЯМА НИЩО СТРАШНО.
ПЛАШИЛО САМО НЯКАКВО СТЪРЧИ,
КОЕТО ДАЖЕ ГАРГИТЕ НЕ ПЛАШИ.

3.
ТОВА Е ТВОЯТ ДЕН И ТВОЯТ СЪН
В БЕЗБРЕЖНОТО ЖУЖЕНЕ, В СВЕТЛИНАТА
И ТИ СИ НЯКАК ТУК, НО И ИЗВЪН,
ОТВЪД И НЯКАК ПЛЪТНО ВЪВ НЕЩАТА.

       ОКЪПАНИ ОТ ВЧЕРАШНИЯ ДЪЖД,
ДЪРВЕТАТА - НА СЛЪНЦЕТО - СИЯЯТ.
И СТАВА ТОЛКОЗ ЯРКО НАВЕДНЪЖ,
ЧЕ МОЖЕ ДА НАДНИКНЕШ И В БЕЗКРАЯ.

II. 1.
ПЕПЕРУДА ЛЕТЯЛА, ЛЕТЯЛА,
ОПЛЕНЕНА В ЛЕТЕЖА ИЗЦЯЛО,
НЕ ВИДЯЛА, ЧЕ ВЕЙНАЛИ ВИХРИ,
И НЕ ЧУЛА ГЛАСЧЕТАТА ТИХИ

       НА ЦВЕТЯТА, КОИТО ЗВЪНТЕЛИ,
ЧЕ СЪБИРАТ СЕ ЧЕРНИ КЪДЕЛИ,
ЧЕ СЕ СКУПЧВАТ, РАСТАТ И НАДВИСВАТ
ВСЕ ПО-ЧЕРНО, ПО-ТЕЖКО, ПО-НИСКО...

2.
ПЕПЕРУДА ЛЕТЯЛА, ЛЕТЯЛА -
СЯКАШ ЗВЪН - НАД ПОЛЯНКАТА БЯЛА -
СРЕД ГЛУХАРЧЕТА И СРЕД ТИНТЯВА,
БЕЗ ДА ВИЖДА КАКВО ПРИБЛИЖАВА.

       И ДОРИ НЕ РАЗБРАЛА КАК ВСИЧКО
ЗАТРЕЩЯЛО, А ТЯ Е САМИЧКА -
БЕЗЗАЩИТНА, БЕЗМЪЛВНА, БЕЗКРИЛА
ПРЕД МОЩТА НА ВСЕЛЕНСКИТЕ СИЛИ.

3.
ПЕПЕРУДА ЛЕТЯЛА, ЛЕТЯЛА
И С ГОЛЕМИЯ ДЪЖД ОТЛЕТЯЛА,
ОТЛЕТЯЛА НАТАМ, НАКЪДЕТО
СЕ ПРЕЛИВА ЗЕМЯТА С НЕБЕТО.

       А КОГАТА ДУШАТА Й ЧИСТА
ПРЕКОСИЛА МЕЖДАТА ЛЪЧИСТА,
НАД СВЕТА, НАД ПОЛЯНКАТА БЯЛА
ПЪСТРОЦВЕТНА ДЪГА ЗАБЛЕСТЯЛА.

III. 1.
ПЛАШИЛОТО ОТ ВЯТЪРА ДРЪНЧИ,
РАЗМЯТА СМЕШНИ ДРЕХИ, ШАПКА СМЕШНА...
НО, СТРУВА ТИ СЕ, НЕЧИИ ОЧИ
ПРЕЗ ЧЕРНИТЕ МУ ДУПКИ В ТЕБ СЕ ВГЛЕЖДАТ.

       НАОКОЛО ЩУРЧЕТА НА ВЪЗБОГ
ЦВЪРЧАТ, ПРОВЪЗГЛАСЯВАТ, ЧЕ СА ЖИВИ -
АКО БИ СЛЕЗНАЛ ОТ НЕБЕТО БОГ,
ЕДВА ЛИ ЩЯХА ДА СА ТЪЙ ЩАСТЛИВИ.

2.
МЪГЛИЦАТА ИЗЧЕЗНА ЯКО ДИМ -
СТО-ПИ СЕ, СЛЯ СЕ С БЕЗДНАТА ПРОЗРАЧНА,
И ТОЗИ СВЯТ Е ТЪЙ НЕУСТОИМ
И ТЪЙ ГОЛЯМ И МЛАД, ЧЕ ТИ СЕ ПЛАЧЕ.

       И ПОМЕН НЯМА ВЕЧЕ, НЕ ЛИЧИ
ДОРИ СЛЕДА ОТ РУКНАЛАТА БЕЗДНА.
ПЛАШИЛОТО НА ПРИПЕКА СТЪРЧИ
И СЯКАШ ЧЕ НА НИЩОТО СЕ ПЛЕЗИ.

3.
РОЯК ОТ ПЕПЕРУДИ СЕ ВЪРТИ
И С ТАНЦА ШЕМЕТ ПЪРХА В НЕОБЯТА,
И СМЪТНО СЕ ДОСЕЩАШ, ЧЕ И ТИ
СИ ПРОСТО САМО ЗВЪН ОТ СВЕТЛИНАТА.

       ТАНЦУВАШ ПО ЛЪЧИСТАТА МЕЖДА
НА КОСЪМ ОТ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА,
КЪДЕТО, ВЪЗКРЕСЕНИ СЛЕД ДЪЖДА,
БЛЕСТЯТ НА ПЕПЕРУДАТА КРИЛЦАТА.



2012, 11-ти август
Елена Алекова