Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОСТМОДЕРНИСТИЧНО

    ПОСТМОДЕРНИСТИЧНО

       В МИЗЕРИЯ И В НЕДОИМЪК
НАРОДЪТ БЪЛГАРСКИ ЖИВЕЕ.
ОТВСЯКЪДЕ СЕ СПУСКА ЗИМА.
ОТВСЯКЪДЕ ЗЛОВЕЩО ВЕЕ

       В ДУШАТА НА НАРОДА СКРЪБНО.
ПРИЖИВЕ ПОМЕНИ СЕ ПРАВЯТ.
И ВСЕКИ ДЕН МИНАВА ТЪЖНО.
И СЯКАШ НИЩИЧКО НЕ СТАВА.

       ДОРИ КРАЙ КОФИТЕ С БОКЛУЦИ
СЕ ВОДИ БИТКА ЗА ПРЕХРАНА.
ТАМ СТАРИ ЦИГАНИ С КАРУЦИ
ДЕЦА ПРЕДЛАГАТ ЗА ЗАМЯНА.

       ЗВУЧИ ПОЧТИ МОДЕРНИСТИЧНО.
А ВСЪЩНОСТ Е - СИРОМАШИЯ.
И ВСЯКА ДУМА САДИСТИЧНО
СЕ ВРЪЗВА КАТО КЛУП НА ШИЯ.

       МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
НАРОДЪТ БЪЛГАРСКИ УМИРА.
ЕЗИК ИЗПЛЕЗИЛ ЗА ОТПЛАТА,
ДЪРЖАВАТА СИ ТОЙ ПРЕЗИРА.

       И НЯМА НИКАКВО СПАСЕНИЕ.
И НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА
ДА МОЖЕ В СВОЕТО СЪМНЕНИЕ
КЪМ БЪДЕЩЕТО ДА СЕ ВГЛЕЖДА.

       НА ВРЕМЕТО ПЕЧАЛЕН ПЛЕННИК,
ТОЙ СТИСКА ЗЪБИ И СЕ МОЛИ
МЕЧТИТЕ ДА НЕ БЪДАТ ТЛЕННИ
ДА СВЪРШАТ СТРАШНИТЕ НЕВОЛИ,

       С КОИТО ДВЕ-ТРИ ПОКОЛЕНИЯ
СИ ПЛАЩАТ С ЛИХВАТА ЦЕНАТА
ДА ВЯРВАТ, ЧЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
СЕ РАЖДА - ГОРДО СВОБОДАТА.

       В МИЗЕРИЯ И В НЕДОИМЪК
НАРОДЪТ БЪЛГАРСКИ ЖИВЕЕ
С МЕЧТАТА СИ НЕУСТОИМА:
ЧЕ МОЖЕ - СЛЪНЦЕ ДА ИЗГРЕЕ...



              Георги Н. Киров