Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОСЛЕДЕН

ПОСЛЕДЕН

       ТАЙНО СЕ ПЛАШИМ ОТ ВСЕКИ ВЪЗТОРГ НЕУВЕРЕН.
ПО Е ПОНЯТНА ТЪГАТА - НЕНУЖНА, НО ЯРКА.
ВСЪЩНОСТ СВЕТЪТ НИ, ТАКА СПРАВЕДЛИВО ИЗМЕРЕН,
ПРОСТО НЕ МОЖЕ - НА ВСЕКИ ДА БЪДЕ ПО МЯРКА.

       НЕРВНО ЖИВЕЕМ - А НЕРВИТЕ СТАНАХА ЗДРАВИ.
ПРАЗНИЧНО СВЕТИМ - А ПРАЗНИКЪТ ПАК НИ ПРЕСКАЧА.
ГРИЖАТА САМО ЧОВЕК НА ЧОВЕКА ПОДАВА
КАТО ИЗЛЪСКАНО, В ХИЛЯДИ ДЛАНИ - ПЕТАЧЕ.

       КОЛКО НАИВНО РАЗКРИВАХ ОТ СРАМ СИНИНИТЕ
И ПО ЛИЦЕТО ЛЕКУВАХ ТРЕВОЖНИТЕ ЗНАЦИ,
МИГАР СА МАЛКО ОНЕЗИ ЮНАЦИ, КОИТО
НОСЯТ УСМИВКАТА, КАКТО СЕ НОСЯТ МУСТАЦИ!

       НЕКА, КОГАТО ПРИВЪРША ГНЕВА СИ БЕЗВРЕДЕН,
КАТО ЗАТРЪШНА ГОРЧИВАТА СВОЯ ТЕТРАДКА,
НАЙ-ТАЛАНТЛИВИЯТ ВЕЧЕ ДА НЕ Е НАЙ-БЕДЕН,
НАЙ-ХРАБРИЯТ - ДА НЕ ЖИВЕЕ НАЙ-КРАТКО.

       НАЙ-КРАСИВИЯТ ДА Е ПОНЕ ВЕДНЪЖ ОБИЧАН.
НАЙ-НЕЖНИЯТ ДА Е НАЙ-СЕТНЕ ПОГАЛЕН.
НАЙ-МЪДРИЯТ РАЗМИСЪЛ - СЪВСЕМ ДА НЕ Е ТРАГИЧЕН.
НАЙ-МАЖКИЯТ РАЗГОВОР - ДА НЕ Е НЕПРЕМЕННО ПРОЩАЛЕН.

       ИМАМ ДА ЧАКАМ В ТОЗИ ЖИВОТ, НЕИЗГЛЕДЕН.
ДЪЛГО ЩЕ ЧАКАМ. ПОСЛЕДНА Е МОЙТА ЗАДАЧА:
ДА СЕ ЗАСМЕЯ. НО ТЪЙ ДА СЕ СМЕЯ ПОСЛЕДЕН,
ЧЕ ДА СЕ ЧУВА, КАК ПОВЕЧЕ - НИКОЙ НЕ ПЛАЧЕ...



                                         Калин Донков