Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОСЛОВИЧНА БАЛАДА

   ПОСЛОВИЧНА БАЛАДА

       ТЪЙ КАКТО ЗНАЕМ ДВЕ И ДВЕ
И ЧУПИМ СТОМНАТА ПОЗНАТА,
А ПЪК ЖЕЛЯЗО СЕ КОВЕ,
КОГАТО МУ ЗАВРИ ВОДАТА,

       ТАКА ОТ МНОГО УМ В ГЛАВАТА
/НАРИЧАН СИВО ВЕЩЕСТВО!/
ОБРЪЩА КАМЪЧЕ КОЛАТА,
ДОРИ ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО.

       ТЪЙ КАКТО СЕЕМ ВЕТРОВЕ
И СЛИВИ ИМАМЕ В УСТАТА
ИЛИ С НАТРИТИ НОСОВЕ
ВЪВ КЪРПА ВРЪЗВАМЕ НЕЩАТА,

       ТАКА /РАЗВЯЛА СИ ПОЛАТА
НАПУК НА НАЩО МЪЖЕСТВО!/
НИ ВОДИ ЗА НОСА СЪДБАТА,
ДОРИ ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО.

       ТЪЙ КАКТО ХРАНИМ СТРАХОВЕ,
ЧЕ ПЕСЕНТА НИ Е ИЗПЯТА,
А ХУБАВИТЕ ПЛОДОВЕ
ГИ Е ИЗЯЛА ВСЕ СВИНЯТА,

       ИЗСТИВАТ НИ ТАКА МЕСАТА
/МАЛЦИНАТА СА БОЛШИНСТВО!/
И НИЕ СИ ПАСЕМ ТРЕВАТА,
ДОРИ ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО.

       ТЪЙ КАКТО С РИЗИ - УЖКИМ ДВЕ
ОСТАВАМЕ И БЕЗ ЕДНАТА
И БРАЛИ МНОГО ЯДОВЕ,
ВСЕ ГОНИМ ДИВОТО В ГОРАТА,

       ИЗЛИЗА НИ ТАКА ДУШАТА
СОЛЕНО /ИМА ЗА КАКВО!/
И БРАТ СЪВСЕМ НЕ ХРАНИ БРАТА,
ДОРИ ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО.

ТЪЙ, ВАША МИЛОСТ, С ПРЪСТ В УСТАТА
       ОСТАВАМЕ ПО СЪЩЕСТВО -
НЕ ЩЕ ДА НИ УВРИ ГЛАВАТА,
ДОРИ ДА ЧУКНЕМ НА ДЪРВО.



Превод от френски:
Васил Сотиров