Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПИЯНИЯТ КОРАБ

                         ПИЯНИЯТ КОРАБ

       СЛИЗАХ САМ ПО РЕКИ, В СВОЙТА ДРЯМКА БЛАЖЕНА -
ИНДИАНЦИ ГРЕБЦИТЕ НАПАДНАХА С ВОЙ
И НА СТЪЛБОВЕ ЦВЕТНИ ЗА ЖИВИ МИШЕНИ
ГИ ПРЕВЪРЗАХА ГОЛИ В ПЛАМТЯЩИЯ ЗНОЙ.

        БЕЗРАЗЛИЧНО МИ БЕШЕ КОЙ С МЕН ПРОДЪЛЖАВА
С ЕДРО ФЛАНДЪРСКО ЖИТО, С АНГЛИЙСКИ ПАМУК
И ПОЕХ, ЩОМ СЕ СВЪРШИ ДИВАШКАТА ВРЯВА,
ВСЕ ЕДНО НАКЪДЕ - ПО-ДАЛЕЧЕ ОТТУК.

       ВСЕКИ ПРИЛИВ И ОТЛИВ МЕ ДЪРПА И БЛЪСКА,
ТАЯ ЗИМА БЯХ ТРЕСКАВО ГЛУХО ДЕТЕ,
ПОЛУОСТРОВИ ЧАКАХА С УЖАС РАЗВРЪЗКА -
ПО-ВЕЛИЧЕСТВЕН ХАОС НЕ ПОМНЕХА ТЕ.

       СВОБОДА, ОТ СТИХИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНА!
ПО ВЪЛНИТЕ - СМЪРТТА, КАЗВАТ - ДЕБНЕЛА В ТЯХ -
КАТО ТАПА СЕ МЯТАХ БЕЗ СТРАХ ДЕСЕТ ДЕНА,
ЗАСЛЕПЕН, И ОКОТО НА ФАР НЕ ВИДЯХ.

       В МОЯ ТРЮМ СЕ ПРОСМУКА ВОДА, ЗАКЛОКОЧИ -
СОК ОТ КИСЕЛА ЯБЪЛКА В ДЕТСКИ ЗЪБИ -
И РАЗПЛИСКАНИ СИНИ ВИНА, И БЪЛВОЧИ
ТЯ ИЗМИ, И КОРМИЛОТО С ТРЯСЪК ИЗБИ.

       ПОТОПИХ СЕ СРЕД ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ПОЕМА
НА МАРЕТО, ИЗЯЛО ЛАЗУРА ЗЕЛЕН -
В МЛЕЧЕН СОК И ЗВЕЗДИ: ТАМ КЪМ ТРЮМА ПОЕМА
ВСЕКИ СРЕЩНАТ УДАВНИК - ЩАСТЛИВ И ВГЛЪБЕН.

      ТАМ, КЪДЕТО НА ТЛАСЪЦИ СВОДЪТ КЪРВИ, НО
ПОТЪМНЯВА, УМРЕ ЛИ ГОРЕЩИЯТ ДЕН,
ПО-СТИХИЙНА ОТ ДАРБА, ПО-СИЛНА ОТ ВИНО
КИПВА С БЯС ЛЮБОВТА - СОК ОТРОВНО-ЧЕРВЕН.

       ВИЖДАХ КАК МЕЖДУ ОБЛАЦИ ОГЪН ПРЕСКАЧА,
А В ЗОРИ - СРЕД ПАРЦАЛИ СРЕБРО - СИНЕВА
КАТО ЯТО ПОДПЛАШЕНИ ГЪЛЪБИ В ЗДРАЧА.
БИ ИЗЛЪГАЛ ЧОВЕК, ЧЕ Е ВИЖДАЛ ТОВА!

      ГЛЕДАХ СЛЪНЦЕТО - В СПАЗМИ ОТ УЖАС МИСТИЧЕН,
НАД ВОДИТЕ РАЗЛЯЛО ЛИЛАВИ ПЕТНА,
МНОГОГЛАСНИ И БУРНИ - ХОР В ТЕАТЪР АНТИЧЕН -
СЕ НАДИГАХА ТЕЖКО ВЪЛНА СЛЕД ВЪЛНА.

       АЗ ЖАДУВАХ ЗА НОЩ, ЦЯЛА В СНЯГ И ЗЕЛЕНА,
ЗА ЦЕЛУВКА НА МОКРИТЕ МОРСКИ ОЧИ,
БЛИКАЩ СОК, А ОТ ФОСФОРА - ПЕСЕН СТАЕНА,
В УТРИННА СИНЬО-ЖЪЛТО ПРЕД МЕН ДА ЗВУЧИ.

       АЗ БЪЛНУВАХ КАК МОРСКАТА ДИВА СТИХИЯ -
ПОЩРЪКЛЯЛА ЧАРДА - СВОЙТО ГЪРЛО ДЕРЕ,
БЕЗ ДА ЗНАМ, ЧЕ В СИЯЙНИЯ КРАК НА МАРИЯ
СИ РАЗБИВА МУЦУНАТА ВСЯКО МОРЕ.

       САМО В КОЛКО ФЛОРИДИ ЦЪФТЯХА ОЧИТЕ
НА ПАНТЕРИ С ЧОВЕШКИ ЗАГАР - СРЕД ВЪРТОП
ОТ ЦВЕТЯ, КОЛКО ЗУРНИЦИ САМО; ЮЗДИТЕ
НА МОРЕТО - ЗЕЛЕНИ ТАБУНИ В ГАЛОП.

       ГЛЕДАХ, ДИШАТ БЛАТАТА - КОШОВЕ ОГРОМНИ,
ГНИЕ В ЗНОЯ В ТРЪСТИКИТЕ ЛЕВИАТАН,
А ПРИБОЯТ, ДОДЕТО ЧОВЕК СЕ ОПОМНИ,
ПРЕКАТУРВАШЕ ВСИЧКО, ОТ СМЕРЧ РАЗЛЮЛЯН.

       ГЛЕЧ, СРЕБРИСТИ СЛЪНЦА СРЕД НЕБЕСНА ЖАРАВА
И ЛАГУНИ, КЪДЕТО НА КЛОН ОГОЛЯЛ
С ДЪРВЕНИЦИ ГИГАНТСКА ЗМИЯ СЕ СРАЖАВА
И СЕ СВЛИЧА РАЗКЪСАНА В ТОПЛАТА КАЛ.

        БЯХ ПОКАЗАЛ С ВЪЗТОРГ ЧУДЕСА НА ДЕЦАТА,
КАК ВЪЛНИ - ЗЛАТНИ РИБКИ - ЗАПЯВАТ КРАЙ МЕН,
КАК ЦВЕТЯ КАТО ПЯНА ВОДАТА ПОДМЯТА
И ПОЛИТАМ, ОТ ВЯТЪР В МИГ ОКРИЛЕН...

        А НА ЗОНИ И ПОЛЮСИ ЖЕРТВА - МОРЕТО
МЕ ЛЮЛЕЕ СЪС СТОНА НА ВСЯКА ВЪЛНА,
ЩОМ С ЦВЕТЯТА СИ С ЖЪЛТИ СМУКАЛА МЕ СПРЕ ТО...
КОЛЕНИЧИХ ТОГАВА - ПО-СЛАБ ОТ ЖЕНА.

        ЦЯЛ НАЦВЪКАН ОТ ПТИЦИ СВАДЛИВИ И ДРЪЗКИ -
РУСОКОСИ ГЛУПАЦИ, ПОЕЛИ НА ПЪТ -
АЗ РАЗТВАРЯХ ОБЯТИЯ, ЗАДЪХАЛ СЕ В ПРЪСКИ,
И УДАВНИЦИ ВЛИЗАХА НОЩЕМ ДА СПЯТ.

      НО АЗ, КОРАБ ВЪЗЛЯЗЪЛ ПО ВОДНИТЕ СТЪЛБИ
СРЕД ЗВЕЗДИТЕ, РАЗБЪРКАНИ ОТ УРАГАН -
НИ ХАЙЗЕЙСКИЯ ФЛОТ, НИ МОНИТОР МОГЪЛ БИ
ДА СПАСИ МОЯ СКЕЛЕТ, ОТ ПЯНА ПИЯН -

       АЗ - ЛИЛАВА МЪГЛА ВЪРХУ МЕН ОЩЕ СВЕТИ -
КАТО ЗИД СВОДА ОГНЕН ПРОБИВАЛ СЪС СТОН,
В ТРЮМА ВЗЕЛ КОНФИТЮР ЗА ДОБРИТЕ ПОЕТИ
ОТ ЛАЗУРНИ СОПОЛИ И СЛЪНЧЕВ ПЛАНКТОН -

       ЛУД, ОТ МОРСКИТЕ КОНЧЕТА ХУКНАЛ ДА БЯГА,
АЗ, ДЪСКА ОТ ЛУНАТА В ПЕТНА СТЕАРИН
/ДЕНЕМ ЮЛИ СЪБИРАШЕ СВАДА С ТОЯГА
И СЕ СЦЕЖДАШЕ В ДУПКИТЕ УЛТРАМАРИН/,

       АЗ, ИЗТЪРВАН ЗА МИГ, ЩОМ В МОРЕТО УНИЛО
МАЕЛСТРЬОМ СЕ ЗАМЯТА, ОТ СТРАСТИ ОБЗЕТ,
АЗ, ПРЕДТЕЧАТА ВЕЧЕН НА СИНЬО МЪРТВИЛО,
ЗАЖАДНЯХ ЗА ЕВРОПА С ПРОГНИЛ ПАРАПЕТ.

       ВСИЧКИ ОСТРОВИ, ЗВЕЗДНИ АРХИПЕЛАЗИ
СА ЗА СКИТНИКА, КОЙТО ВЪРВИ ДЕН И НОЩ -
И НИМА ТУК ЩЕ СПИШ В ЯСНА НОЩ КАТО ТАЗИ,
В МРАКА С РОЙ ЗЛАТНИ ПТИЦИ, О, БЪДЕЩА МОЩ!

       СТИГА ПЛАЧОВЕ! ВСЯКА ЛУНА Е УЖАСНА,
ВСЯКО СЛЪНЦЕ - ГОРЧИВО, ДОДЕТО УМРЕ.
ЛЮБОВТА В СЛАДКИ СПАЗМИ ЗАЩО ЛИ МЕ ТЛАСНА...
РАЗТВОРИ СЕ, МОЙ ТРЮМ! ПОГЪЛНИ МЕ, МОРЕ!

       ЕВРОПЕЙСКА ВОДА - ЧЕРНА ЛОКВА ТОВА Е,
КРАЙ КОЯТО, ПРИКЛЕКНАЛО В ЗДРАЧА СТУДЕН
С КНИЖНО КОРАБЧЕ БЕДНО ДЕТЕ СИ ИГРАЕ
И ИЗПРАЩА С ТЪГА ОТЛЕТЕЛИЯ ДЕН.

       АЗ НЕ МОГА, МОРЕ, ЛЮШКАН В ТВОЙТА УМОРА
ПАК СПОКОЕН ДА ГЛЕДАМ - /НЕДЕЙ МЕ МЪЧИ/ ,
НИ ТЪРГОВСКИТЕ ФЛАГОВЕ, ГОРДИ В ПРОСТОРА,
НИ ПОНТОНИТЕ, ВПИЛИ В МЕН - СТРАШНИ ОЧИ...



Превод от френски:
Кирил Кадийски