Постинг
30.10.2014 01:30 -
Чистачката
Сума време не се бяхме засичали. Аз - бързайки за работа, тя - вяло метейки угарки и изпопадали сухи листенца от зимните градини на съседките. Междуетажни. Мила женица. Електриково зелена лъскава шуба, шарена кърпа, завързана през челото, главата, килната на една страна... Ръцете - едни такива, мазолести, с пожълтели нокти, косата - провиснали кичури, избелели от годините... Усмихва се по задължение, а може би не, едва-едва, измъчена усмивка. И очите. Белезникаво сини, влажни, събрали цялата мъка на света.
Сума време се чудя защо се мъчи тая жена. Все да питам, ама, като я видя такава, една, сгушена в себе си, с тоя празен поглед... Отлагам всеки път въпросите. И така.
Един ден ме заговори. От "Добър ден" стигнахме до нейната пенсия. И болести. И неблагодарна работа. И несправедлива съдба. И Бог, който ще овъзмезди света!
И така....сума време.
Болести, лекарства, несправедливост, престъпление и наказание...
Смениха ми работното време. Размина ни се графикът с женицата.Мирясах. До оня ден.
Сума време не се бяхме засичали. И ме вижда. Грейва!
- Ели, как си? Не съм те виждала от няколко месеца. Болна ли беше?
............
Сума време се чудя защо се мъчи тая жена. Все да питам, ама, като я видя такава, една, сгушена в себе си, с тоя празен поглед... Отлагам всеки път въпросите. И така.
Един ден ме заговори. От "Добър ден" стигнахме до нейната пенсия. И болести. И неблагодарна работа. И несправедлива съдба. И Бог, който ще овъзмезди света!
И така....сума време.
Болести, лекарства, несправедливост, престъпление и наказание...
Смениха ми работното време. Размина ни се графикът с женицата.Мирясах. До оня ден.
Сума време не се бяхме засичали. И ме вижда. Грейва!
- Ели, как си? Не съм те виждала от няколко месеца. Болна ли беше?
............
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125