Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ИЗ „ТРИЛИСТНИК"

                ИЗ „ТРИЛИСТНИК"

2. В ГРАДИНАТА МИ ГРЕЯТ РОЗИ БЕЛИ,
ДО БЕЛИТЕ: ЧЕРВЕНИ - ТЪЙ ПРЕКРАСНИ,
А В МОЯТА ДУША - МЕЧТИ НЕСМЕЛИ,
СТЕСНИТЕЛНИ, НО СТРАСТНИ.

       В ЖИВОТА ТЕ ВИДЯХ ВЕДНЪЖ, ЛЮБИМА,
ВЕДНЪЖ МЕЧТА С МЕЧТАТА ТУК СЕ СРЕЩАТ,
ГОРИ В ДУШАТА МИ ЛЮБОВ НЕПОВТОРИМА,
НЕСВЪРШВАЩА, ГОРЕЩА.

       ЛИЦЕТО   ТИ ПАК ВИЖДАМ - ПОБЛЕДНЯЛО,
КОСИТЕ ТИ - КАТО ВЪЛНА ЗАПАЛЕНА,
ОЧИТЕ ТИ С НАДЕЖДА ПОТЪМНЯЛА
И УСТНИТЕ ТИ АЛЕНИ.

       ВЕДНЪЖ, ВЕДНЪЖ ПОЗНАХ ПРИ ТЕБ, ЛЮБИМА,
КАКВО Е ЩАСТИЕ, ОТ ЛЮБОВТА ЗАБРАВА -
О, СЯНКО МОЯ, БЕЗТЕЛЕСНА СИ, НО ЗРИМА.
ЛЮБОВ НЕ СЕ ПРЕДАВА.

       ОМАЙНА ЛЮБОВТА Е - ГРОЗДОВЕ УЗРЕЛИ,
В ДУШАТА МИ ЗВУЧАТ МОЛИТВИ СТРАСТНИ,
В ГРАДИНАТА МИ ГРЕЯТ РОЗИ БЕЛИ,
ДО БЕЛИТЕ: ЧЕРВЕНИ - ТЪЙ ПРЕКРАСНИ.

3.
СЛЪЦЕТО ЗАЛЯЗВА. ПАК СЪМ САМ. И САМ.
СЛЪНЦЕТО НАПУСКА ЗЕМНИЯ НИ ХРАМ.
СВЕТЛИНА ПОСЛЕДНА ПО ВЪРХА ЛИЧИ -
СЕТНИЯТ МУ ПОГЛЕД, СЕТНИТЕ ЛЪЧИ.

       ВЪЗДУХЪТ ИЗСТИВА, ОТ МЪГЛА СКОВАН.
НЯКОЙ ТЕЖКО ДИША, ВЪВ ЗЕМЯТА ВЗРЯН.
ПОТЪМНЯВАТ БАВНО МОРСКИТЕ ВОДИ. -
ОТ НОЩТА ИЗБЯГАЙ, БЪРЗО СИ ИДИ

       - ТВОЯТ ДОМ КЪДЕ Е? - САМО ТАМ Е ТОЙ,
ДЕТО С ПОГЛЕД СЛЕДВАШ ЗВЕЗДНИЯ ПОРОЙ,
ДЕТО С ЛЪЧ ПРОСВЕТВАТ ТВОИТЕ МЕЧТИ,
ДЕТО ИМА СЛЪНЦЕ, ДЕТО СИ И ТИ.



                  Превод: Андрей Андреев