Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОРАЧЪТ

                     ОРАЧЪТ

       ТАКА ОРАЧЪТ ЦЯЛ ЖИВОТ В ПОЛЕТО
СЕ БОРИ С ТЕЖКА, СПЕЧЕНА ЗЕМЯ,
ЖИВЕЕ ВСЕ С НАДЕЖДИ ВЪВ СЪРЦЕТО,
ДОРИ КОГАТО В ПЛОДНИТЕ НИВЯ
ИЗСИПВА БОГ ГРАДУШКА ОТ НЕБЕТО.

       ОРАЧ Е ТОЙ И ЦЯЛ ЖИВОТ ОРЕ,
БЕЗБРОЙ БРАЗДИ В ЖИВОТА СИ НАРЕЖДА
И ВСЕ, МАКАР С ПОМРЪКНАЛО ЛИЦЕ,
КЪМ БЪДЕЩЕТО ПЛАХО ТОЙ ПОГЛЕЖДА.

       СЛЕД ТЕЖЪК ТРУД ПОЧИВКАТА Е СЛАДКА
И С НЕЯ ТОЗИ ТРУД ИЗГЛЕЖДА ЛЕК,
БЕЗКРАЕН МУ СЕ СТРУВА ЖИВОТ КРАТЪК,
ВЪВ КОЙТО ТОЙ РАБОТИ В СТУД И ПЕК.

       ДОРИ КОГАТО И НЕБЕСНА ПЕЩ
ЖАРАВАТА ИЗПРАЩА НА ЗЕМЯТА,
В ПОЛЕТО СЕ СТОПЯВА КАТО СВЕЩ,
НО ПАК МЕЧТИ СВЕТУЛКАТ МУ В ДУШАТА.

       РАБОТИ ТОЙ ЗА БЪДЕЩЕТО СВЯТО
НА СВОЯ ДОМ, НА СВОИТЕ ДЕЦА,
НЕ ПЛАШАТ ГО НИ БУРИТЕ, НИ ЗЛОТО,
ДОКАТО В МИГ СРЕД НЯКОЯ БРАЗДА,
СРЕД БУРИТЕ ИЛИ ПЪК СРЕД ПОКОЯ
САМ НЕ ПРЕГЪРНЕ МЪРТЪВ РАДОСТТА.

       ТАКА ЖИВОТЪТ МРАЧЕН ОТМИНАВА
НА РАБОТА ПОСРЕД ШИРНОТО ПОЛЕ,
КЪДЕТО САМО С ТРУД СЕ ПОДВИЗАВА,
КЪДЕТО ЗНОЙ И МЪКА ГО ЯДЕ!

       ТЪЙ ЦЯЛ ЖИВОТ ПРЕКАРВА В МРАЧИНА,
В ТРУД НЕПОСИЛЕН ТЪРСИ РАДОСТТА!
ПОНЯКОГА ПРЕМИНЕ БУРЯ ЛЕТНА,
ЗА ДА ПРОПЪДИ ОГНЕНИЯ ПЕК,
И СЛЕД ГЪРМА СВЕТКАВИЧЕН ПОТРЕПВА
ПРОСТОР ИЗБИСТРЕН, ОТ ПРОХЛАДА ЛЕК.

       ТАКА В ИЗМЪЧЕНАТА МУ ДУША,
КЪДЕТО САМО ТЕГЛИЛА ТЕГНЕЯТ,
НАСТЪПВА МИГ НА РАДОСТТА НЕТЛЕННА
И МУ ПРЕЧИСТВА БУРЯТА ДУХА.

       В ЕДИН МОМЕНТ С БЕЗГРИЖИЕ И РАДОСТ,
ПОЧУВСТВАЛ СЕ СВОБОДЕН И ВЕЛИК,
ДОРИ ВЪВ СТАРИНИ ПОЧУВСТВАЛ МЛАДОСТ,
ЗАБРАВИЛ ВСИЧКИ ТЕЖЕСТИ ЗА МИГ.

       ТАКА В ЖИВОТА НИ ЕДИН СВЕТЛИК
СЕ РАЖДА ПАМЕТЕН И ПРЕОБИЧАН
ЛЪЧ СЛЪНЧЕВ ОЖИВЯВА МРАЧЕН ЛИК
СЪС РАДОСТ И С БОЖЕСТВЕНО ВЕЛИЧИЕ.

       О, КАК Е КРЕХКА В НАС ДУШЕВНОСТТА,
ПРОМЕНЛИВА В ДУШАТА НА ЧОВЕКА,
КАТО ЧЕ ЛИ СЪС НЕЯ, ЕЙ ТАКА,
ТОЙ ОПОЗНАВА ПО-ДОБРЕ ЖИВОТА,
ПОЧУВСТВАЛ СЛАДОСТ И ГОРЧИВИНА!

       ДОРИ НА ПРИНЦОВЕ ОХОЛНИ ЗЛОТО,
ПОНЯКОГА СРЕД НИЗ ОТ СВЕТЛИ ДНИ,
ПРЕКЪСВА С ГРЪМ НА ЩАСТИЕ ХОРОТО
И ТЕ ПРОЛИВАТ - ОБЛАЧНИ СЪЛЗИ...

                     Кръстьо Хаджииванов