Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
05.10.2012 22:30 -
ВЕЧНОСТ - СПАС ВАСИЛЕВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2013 23:12
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.10.2013 23:12
ВЕЧНОСТ
СПРЯХ ЗА МИГ ПОЧТИ НА РЪБА
И ПОГЛЕДНАХ НАПРЕД КЪМ ОТИВАЩАТА СИ ЛУНА.
ВЪЛНИТЕ СЕ РАЗБИВАХА ДОЛУ В СКАЛИТЕ,
А ТЪМНАТА ВОДА БЛЕСТЕШЕ БЛЕДО, ОТРАЗЯВАЙКИ ЛЪЧИТЕ.
ЗАМИСЛИХ СЕ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА,
ЗАГЪРНАТ ОТ ЖИТЕЙСКАТА ТЪГА.
ДОКОСНАХ СЕ ДО СПОМЕНА ЗА МЕЧТИТЕ,
КОГАТО ЩЯХ ДА СЛОЖА КРАЙ НА ДНИТЕ.
ЧАСОВНИКЪТ СПРЯ МИНУТИТЕ ДА ОТБРОЯВА,
ВСИЧКО БЕ ЗАСТИНАЛО - И ВЪЛНИТЕ НЕ ШУМЯХА.
БЕЗМЪЛВНО ОБГРЪЩАХА ЧЕРНИТЕ СКАЛИ
И ЛЕДЕНИ ПРЪСКИ ГАЛЕХА ЗАТВОРЕНИТЕ МИ ОЧИ.
ВЯТЪРЪТ ТИХО СЪПЪТСТВАШЕ МЕ КЪМ РЪБА,
ЩАСТЛИВО ВЯРВАХ, КРАЧЕЙКИ С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА.
СЛЕД МИГ БОЛКАТА ЩЕШЕ ДА ПРИКЛЮЧИ,
ДУШАТА ОКОВИТЕ ЩЕШЕ ДА ОТКЛЮЧИ.
НАПРАВИХ СТЪПКАТА ФИНАЛНА, ВОДЕЩА КЪМ ВЕЧНОСТТА
И ДАРИХ НА МОРЕТО ЕДНА ПОСЛЕДНА, РАДОСТНА УСМИВКА.
РАЗПЕРИХ РЪЦЕ, КАТО ПТИЦА ВЪВ НОЩТА,
И ПОЛЕТЯХ НАДОЛУ, В ПОЛЕТА - ПРЕДИ СМЪРТТА...
Спас Василев
СПРЯХ ЗА МИГ ПОЧТИ НА РЪБА
И ПОГЛЕДНАХ НАПРЕД КЪМ ОТИВАЩАТА СИ ЛУНА.
ВЪЛНИТЕ СЕ РАЗБИВАХА ДОЛУ В СКАЛИТЕ,
А ТЪМНАТА ВОДА БЛЕСТЕШЕ БЛЕДО, ОТРАЗЯВАЙКИ ЛЪЧИТЕ.
ЗАМИСЛИХ СЕ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА,
ЗАГЪРНАТ ОТ ЖИТЕЙСКАТА ТЪГА.
ДОКОСНАХ СЕ ДО СПОМЕНА ЗА МЕЧТИТЕ,
КОГАТО ЩЯХ ДА СЛОЖА КРАЙ НА ДНИТЕ.
ЧАСОВНИКЪТ СПРЯ МИНУТИТЕ ДА ОТБРОЯВА,
ВСИЧКО БЕ ЗАСТИНАЛО - И ВЪЛНИТЕ НЕ ШУМЯХА.
БЕЗМЪЛВНО ОБГРЪЩАХА ЧЕРНИТЕ СКАЛИ
И ЛЕДЕНИ ПРЪСКИ ГАЛЕХА ЗАТВОРЕНИТЕ МИ ОЧИ.
ВЯТЪРЪТ ТИХО СЪПЪТСТВАШЕ МЕ КЪМ РЪБА,
ЩАСТЛИВО ВЯРВАХ, КРАЧЕЙКИ С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА.
СЛЕД МИГ БОЛКАТА ЩЕШЕ ДА ПРИКЛЮЧИ,
ДУШАТА ОКОВИТЕ ЩЕШЕ ДА ОТКЛЮЧИ.
НАПРАВИХ СТЪПКАТА ФИНАЛНА, ВОДЕЩА КЪМ ВЕЧНОСТТА
И ДАРИХ НА МОРЕТО ЕДНА ПОСЛЕДНА, РАДОСТНА УСМИВКА.
РАЗПЕРИХ РЪЦЕ, КАТО ПТИЦА ВЪВ НОЩТА,
И ПОЛЕТЯХ НАДОЛУ, В ПОЛЕТА - ПРЕДИ СМЪРТТА...
Спас Василев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
