Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
07.10.2012 12:32 -
ПОСВЕЩЕНИЕ - ПЕТЯ ДУБАРОВА
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2013 17:36
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 08.10.2013 17:36
ПОСВЕЩЕНИЕ
В СТУДЕНИТЕ НОЩИ, КОГАТО ПИЯН
СЪНЯТ СЕ ТЪРКАЛЯ НА МОЯ ТАВАН,
КОГАТО ЛУНАТА ТЪМНЕЕ ОТ ГРЯХ,
КОГАТО НАДВИСВА НАД МЕН МОЯТ СТРАХ,
ОБЕСЕН НА ОСТРИЯ РЪБ НА НОЩТА,
ПОДАВАМ ТИ СВОЯТА БЛЕДА РЪКА -
НА ТЕБ - НЕПОЗНАТИЯ - СМУГЛО КРАСИВ,
ПОТАЕН И ПИТОМЕН, ЖАДЕН И ДИВ,
ЕДВА ДЕВЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ЖИВЯЛ,
А ВСИЧКО ОПИТАЛ И ВСИЧКО ВИДЯЛ,
ПОДВЛАСТЕН НА НИКОГО, НИЧИЙ, САМ СВОЙ,
НО ТРЪГНАЛ КЪМ МЕНЕ И ИСТИНСКИ МОЙ
И ПАДАЛ ПО ПЪТЯ СИ, ПЛАКАЛ, ГРЕШИЛ,
НО НЕЖНОСТ МОМЧЕШКА ЗА МЕН СЪХРАНИЛ.
РЪКАТА МИ - ВЛАСТНАТА - ЖАДНО ПОЕЛ,
ЕДИНСТВЕНО С МЕН ЩЕ СИ ТОЛКОВА СМЕЛ!
ЕЛА! ЩЕ ИЗМИЕМ ЛУНАТА ОТ ГРЯХ!
ЩЕ ХВЪРЛИМ ТРУПА НА УМРЕЛИЯ СТРАХ,
ЩЕ ПЕЕМ С ТЪТНЕЖНИЯ КОРАБЕН ГЛАС
НА МОРСКАТА НОЩ ВЪВ ДОБРИЯ БУРГАС.
А ПОСЛЕ, КОГАТО ТЯ ТРЪГНЕ НАЗАД
И СЛЪНЦЕТО БЛИКНЕ НАД НАС БЛАГОДАТ,
МЕЧТАТА НАДРАСНАЛ, УСМИХНАТ, СМУТЕН,
ЩЕ ТРЪГНЕШ РЕАЛЕН ДО МЕН - В МОЯ ДЕН!...
1979, 4-ти януари, Петя Дубарова
В СТУДЕНИТЕ НОЩИ, КОГАТО ПИЯН
СЪНЯТ СЕ ТЪРКАЛЯ НА МОЯ ТАВАН,
КОГАТО ЛУНАТА ТЪМНЕЕ ОТ ГРЯХ,
КОГАТО НАДВИСВА НАД МЕН МОЯТ СТРАХ,
ОБЕСЕН НА ОСТРИЯ РЪБ НА НОЩТА,
ПОДАВАМ ТИ СВОЯТА БЛЕДА РЪКА -
НА ТЕБ - НЕПОЗНАТИЯ - СМУГЛО КРАСИВ,
ПОТАЕН И ПИТОМЕН, ЖАДЕН И ДИВ,
ЕДВА ДЕВЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ЖИВЯЛ,
А ВСИЧКО ОПИТАЛ И ВСИЧКО ВИДЯЛ,
ПОДВЛАСТЕН НА НИКОГО, НИЧИЙ, САМ СВОЙ,
НО ТРЪГНАЛ КЪМ МЕНЕ И ИСТИНСКИ МОЙ
И ПАДАЛ ПО ПЪТЯ СИ, ПЛАКАЛ, ГРЕШИЛ,
НО НЕЖНОСТ МОМЧЕШКА ЗА МЕН СЪХРАНИЛ.
РЪКАТА МИ - ВЛАСТНАТА - ЖАДНО ПОЕЛ,
ЕДИНСТВЕНО С МЕН ЩЕ СИ ТОЛКОВА СМЕЛ!
ЕЛА! ЩЕ ИЗМИЕМ ЛУНАТА ОТ ГРЯХ!
ЩЕ ХВЪРЛИМ ТРУПА НА УМРЕЛИЯ СТРАХ,
ЩЕ ПЕЕМ С ТЪТНЕЖНИЯ КОРАБЕН ГЛАС
НА МОРСКАТА НОЩ ВЪВ ДОБРИЯ БУРГАС.
А ПОСЛЕ, КОГАТО ТЯ ТРЪГНЕ НАЗАД
И СЛЪНЦЕТО БЛИКНЕ НАД НАС БЛАГОДАТ,
МЕЧТАТА НАДРАСНАЛ, УСМИХНАТ, СМУТЕН,
ЩЕ ТРЪГНЕШ РЕАЛЕН ДО МЕН - В МОЯ ДЕН!...
1979, 4-ти януари, Петя Дубарова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
