Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЕЛЕГИЯ НА ЗОРАТА

                     ЕЛЕГИЯ НА ЗОРАТА

       ЗОРАТА ЩЕ ПРИСТЪПИ, УСМИВКИТЕ Й ЧУДНИ
ЩЕ ГРЕЯТ КАТО ПЛАМЪК В СВЕЩЕН КОРАЛЕН СЪД,
ЩЕ КИЧИ С БЛЕДНИ РОЗИ МЕЧТИТЕ НАПРОБУДНИ
И С ГОРЕСТ ЩЕ ГИ МИЛВА, ЗА ПРЪВ И СЕТЕН ПЪТ.

       СЪБУДЕН ИЗ ВЪЛНИТЕ НА ЛЕДНО ОТЧАЯНИЕ
СМИРЕНО ЩЕ ПРИСТЪПЯ КЪМ ТВОЯ ЧИСТ ПОКОЙ,
СЪРЦАТА РАЗДЕЛЕНИ, НЕЗЕМНО ОБЕЩАНИЕ
НАНОВО БИ ВЕНЧАЛО С ПРЕДСМЪРТНА ЖАЛ И ЗНОЙ.

       УВИ! ТУК ЗИМНА ВЕЧЕР ДУШИТЕ НИ ПРИСПИВА
И ТЕХНИЙ ПЛАЧ ЗАГЛЪХВА ОТ НИКОЙ БОГ НЕЧУТ,
ПОГРЕБАНАТА ОБИЧ БЛУЖДАЕЩ ЛИК ОТВИВА,
ОТСЯНКА СЕ ПОНЕСВА В САМОТНОСТ, БЕЗ ПРИЮТ.

       НАД СТРАННИТЕ НИ КУЛИ ТЯ С БАВЕН ХОД МИНАВА,
С ВОАЛ ПРОЗИРЕН МИЛВА УМРЕЛИТЕ ЗВЕЗДИ,
В ОТВЕТ ДЪЛБОКО БЛИКАТ НАПЕВИ НА ЗАБРАВА,
ИЗБЛИКВАТ И ЗАМИРАТ ПО НЕЙНИТЕ СЛЕДИ.

       ПРЕД ЯРКИЯ НИ ПОВИК СПОКОЙНА ВИС ТЪМНЕЕ,
ПРЕД МОЛЕЩ ВЗОР ИГРАЯТ БЕЗБРОЙ КРИСТАЛИ СНЯГ
ДЪЛБОКО В ТИШИНАТА ОТСЯНКА СЕ ЛЮЛЕЕ,
ТЯ СВОЯ ГРОБ ЛИ ТЪРСИ, КЪМ НАС ЛИ ИДВА ПАК?

       ДУШИТЕ НИ ИЗДЪХВАТ ПОД ЦАРСТВЕНА ПОРФИРА
/ БЯЛ ОГЪН СЯКАШ ГАСНЕ ПО СНЕЖНА СТЕП РАЗВЯН / ,
НАД ТЯХНАТА АГОНИЯ ЗВУЧИ ВЪЗДУШНА ЛИРА,
ДАЛЕЧНО СКРЪБНО ЕХО - НА ХИМНА ВЪЗМЕЧТАН!...



                                           Теодор Траянов