Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАЛКО ПОСЛАНИЕ

    МАЛКО ПОСЛАНИЕ

       КАК ЧУДЕН И ВНУШИТЕЛЕН
БЕ НЯКОГА СВЕТЪТ
В ОНИЯ ДНИ, ДЕТЕ КОГАТО БЯХ.
ДОСТИГАХА ТРЕВИЧКИТЕ
ДО ЧЕЛОТО МИ ЧАК,
ЗАСТАНЕХ ЛИ СРЕД ЛЯТО
МЕЖДУ ТЯХ.

       ЧИТАТЕЛЮ, ТОВА
СЕ КАЗВАШЕ ТРЕВА!...
И СТОЛОВЕТЕ БЯХА ПО-ВИСОКИ,
И УЛИЦИТЕ - ПО-ШИРОКИ,
НА БУРЯТА ГЪРМЪТ ПО-СИЛЕН БЕ
И ПО-ДЪЛБОКО - СИНЬОТО НЕБЕ,
С ГИГАНТСКИ РЪСТ ДЪРВЕТАТА РАСТЯХА,
ПО-УМНИ И УЧИТЕЛИТЕ БЯХА!

       А КИЛОГРАМЪТ МАСЛО -
БЕЗ ШЕГА -
ТРИКРАТНО ПОВЕЧЕ ТЕЖЕШЕ
ОТ СЕГА!
НЕ ПОДЛЕЖИ НА СПОР ДОРИ,
ЧЕ ВРЕМЕНАТА БЯХА ПО-ДОБРИ!

       КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
ГОДИНИ МИНАВАТ
И ВСИЧКО В   СВЕТА СЕ МЕНИ.
ИЗРАСНАХМЕ ВЕЧЕ
ГОЛЕМИ ЧОВЕЦИ -
ИДИ, ЧЕ НЕЩАТА ВЪРНИ!

       РЕКАТА - РЕКИЧКА,
ГИГАНТЪТ - МЪНИЧЕ,
ГОРИЧКА - ПРЕДИШНИЯТ ЛЕС,
И КЪЩИ, И СТАИ,
КОЛИ И ТРАМВАИ
ИЗГЛЕЖДАТ НИ МЪНИЧКИ ДНЕС.

       ТРЕВИТЕ, ДЪРВЕТАТА,
НЕЖНИТЕ ТРЕПЕТИ,
КОПНЕЖЪТ, МЕЧТИТЕ НИ,
ДАЖЕ УЧИТЕЛЯТ,
НЕБЕТО, ПОЛЕТАТА -
ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ -
СА МНОГО ПО-МАЛКИ
И ДРЕБНИ, И ЖАЛКИ...

       ТАКА Е. НО ЯСНО Е:
ВСЕ ПАК ПОНАСЯМЕ
БЕЗРОПОТНО ВСИЧКО ТОВА...
И САМО ЗАЩОТО СМЕ
МАЛКО ПОРАСНАЛИ -
СЪС ПЕДЯ И НЕЩО - ЕДВА...

               Превод:
    Владимир Мусаков