Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЕНЕЦИЯ

                           ВЕНЕЦИЯ

       ПОНЯКОГА МЕЧТАЯ ЗА ВЕНЕЦИЯ,
НО НЕ ОНАЗИ С ВЕХТИТЕ ПРЕТЕНЦИИ,
А ГОРДАТА РЕПУБЛИКА НА ДОЖИТЕ -
СВЕТЪТ НА АРТИСЦИЗМА И ВЕЛМОЖИТЕ.

       В СЪНЯ СИ ВИЖДАМ КАК ПРИСТИГАМ С ЛОДКАТА
В ГРАДА, ИЗДИГНАТ НА СТОТИНА ОСТРОВА
РОМАНТИКА В МОРЕТО ОТ БАНАЛНОСТИ,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ ДНЕШНИ ТРИВИАЛНОСТИ.

       ДИВЯ СЕ НА ЧУДАТИТЕ МУ УЛИЦИ -
С НОЗЕ ПО ТЯХ ПРИСТЪПЯТ САМО ЛУДИТЕ.
ОСТАНАЛИТЕ ЧАКАТ ГИ ГОНДОЛИТЕ -
КАРЕТИТЕ НА СМЕЛИТЕ И ВОЛНИТЕ.

       ПОЕМАМ ПО КАНАЛЕ ГРАНДЕ ПЛАВАЙКИ,
В КРЪВТА МУ СИНЯ ДРЕВЕН ПУЛС ДОЛАВЯЙКИ.
КРАЙ МЕН ЛЕТЯТ МОСТОВЕ И БАЗИЛИКИ,
ДВОРЦИ, ОТ МОРСКА ПЯНА ВЪПЛЪТИЛИ СЕ.

       ОТНЯКЪДЕ ЗВУЧИ НЕЗЕМНА МУЗИКА,
КАТО ЧЕ ТУК СА СЕ СЪБРАЛИ МУЗИТЕ.
ЦИГУЛКИТЕ ПРОПЛАКВАТ ПРЕЗ ЕОНИТЕ -
ВИВАЛДИ КОМПОЗИРА СИ: „СЕЗОНИТЕ".

       ПРИСТАНИЩЕТО Е В ЗОРАТА МОРАВО.
НА МАРКО ПОЛО ТАМ ОТПЛАВА КОРАБЪТ -
ЕДНА ЧЕРУПКА МАЛКА, НО ИЗПЪЛНЕНА
С НЕМИРЕН ДУХ И КУП МЕЧТИ ПОКЪЛНАЛИ.

       ПОЧИВА В МОЩИТЕ СИ КАЛДЪРЪМЕНИ
ПЛОЩАД САН МАРКО, С НЕГОВИТЕ ГЪЛЪБИ,
И ЩОМ ПО МЕНЕ КАЦАТ, ЧУВСТВАМ ИСКРЕНО:
ЗА ПЪРВИ ПЪТ СВОБОДЕН СЪМ НАИСТИНА.

       ДОРИ ЕДИН ОТ СВОИТЕ ЗАТВОРНИЦИ -
ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ОНЗИ РОД ЛЮБОВНИЦИ -
НЕ УДЪРЖА НА ТОЗИ ГРАД КИЛИЯТА.
НО С КАЗАНОВА ЛЮБОВТА ОТИДЕ СИ...

       КОГАТО ПАДА ВЕЧЕРТА, ИЗПЪЛВАТ СЕ
СЪС ШАРЕНИ ТЪЛПИ ПРЕСЕЧКИ МЪНИЧКИ.
И В ТОЗИ КАРНАВАЛ НАДЯВАМ МАСКАТА,
НАЙ-ИСТИНСКОТО МИ ЛИЦЕ ПОКАЗВАЩА.

       НА ВЪРХА НА СТРАСТИТЕ ПОКОРЕН СЪМ:
ЗАПЯВАМ СИРЕНАДА ПОД ПРОЗОРЕЦА
НА СВОЙТА ЖУЛИЕТА НЕСЪНУВАНА -
ТЯ КЪРПИЧКА МИ ХВЪРЛЯ НА СБОГУВАНЕ.

       ЗА СЕТЕН ПЪТ ОТ МОСТА НА ВЪЗДИШКИТЕ
ПОГЛЕЖДАМ НА ВОДАТА ПЛЕТЕНИЦИТЕ -
АЖУРИ КАТО ЦВЕТНИТЕ СТЪКЛАРНИЦИ,
КРАСИВИ, НО И СЪЩО ТЪЙ НЕТРАЙНИ СА.

       ЗАЩОТО ЗНАЯ - ТОЗИ ГРАД ОБРЕЧЕН Е:
ПОТЪВА В СУЕТАТА НА ВЕНЕЦИЯ.
И КАТО В ЧЕРНА КАТАФАЛКА СПУСКАМ СЕ
С ГОНДОЛА КЪМ НАЧАЛОТО - НА УТРОТО...

                                 Ивайло Динков