Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СТРАХ

                             СТРАХ

       ИЗДЪХВА ЗЕМЯТА - ОСТАВА БЕЗ СИЛИ.
КАТО БИК ПОВАЛЕН СРЕД ВСЕЛЕНАТА.
КОЛАЧ Е ЧОВЕКА - С БРАДВА И ШИЛО,
ДОШЪЛ Е НА ПОСЛЕДНОТО ЗЕМНО ВЕСЕЛИЕ.

       МИРИС НА ГНИЛИ ТРЕВИ И УМРЯЛО
СТИГА ДО ТЪМНИТЕ НОЗДРИ НА БОГА.
СЛЪНЦЕТО БЛИЖЕ ДИМЯЩОТО ТЯЛО,
НО ЕДИН Е ЕЗИКА, А РАНИТЕ МНОГО.

       ДА НЕ БЯХА ПАСТИРИТЕ НЯКАКВИ ЛУДИ,
А ПОЕТИ ДА ВОДЯТ ЧОВЕШКОТО ПАСТВО,
ИМАШЕ ДА ВАЛИ   ОТ НЕБЕТО БАРУТ И
ДА СЪСКА ФИТИЛА КЪМ ЗЕМНОТО ЦАРСТВО.

       А КАКВА Е СЪДБАТА ДНЕС НА СЛОВЕСНИЯ
МЪЧЕНИК И РОДИТЕЛ НА СТИХОВЕ -
ДА СЕ КЛАНЯ НА ХОРА ПО-МАЛКИ ОТ ЛЕШНИКА
И ДА ТРЕПЕРИ ОТ ТЯХНОТО КИХАНЕ.

       ДА ЖИВЕЕ РАЗДИРАН ОТ ХИЛЯДИ ДУМИ,
НО ДА МЪЛЧИ В ТИШИНАТА СЪСИРЕНА,
КАТО СВИРКА В РЪКАТА НА ЛУДИЯ
И КАТО ЙОНА В КОРЕМА НА РИБАТА.

      ДА СЕДИ В ПОЛУМРАКА НА СВОЯТА СТАЯ
И ДА РАЗПЛИТА НЕБЕСНАТА КОШНИЦА,
ИЛИ ПЪК УМРЯЛ - ДА ОТИВА КЪМ РАЯ,
СЛЕДВАН   ОТ ДИВОТО СТАДО ДОНОСНИЦИ...

       А КОГАТО ЗАТВОРИ СЛЕД НЕГО КАПАКА
ТЪЛПАТА СВИРЕПА, НОЗДРИ НАДУЛА -
ДА ГЪРМЯТ НЕБЕСАТА НАД ГРОБА МУ, СЯКАШ
БОГОВЕТЕ СЪБАРЯТ - ВАВИЛОНСКАТА КУЛА...



                              Борис Христов