Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЖЕРАВИТЕ НА ИБИК

ЖЕРАВИТЕ НА ИБИК

        В ТЪРЖЕСТВЕНИЯ ДЕН, КОГАТО
В КОРИНТ СЕ СТИЧАТ ПЛЕМЕНАТА
ЗА ОБЩОГРЪЦКИТЕ ИГРИ,
ПОТЕГЛЯ ИБИК ОТ ЗОРИ.

        ЛЮБИМЕЦ СКЪП НА БОГОВЕТЕ,
СЪС ЗВУЧЕН ГЛАС ОТ ФЕБ ДАРЕН,
ОТ РЕГИЙ ТРЪГНАЛ С ЖАР В СЪРЦЕТО,
ВЪРВИ ПЕВЕЦЪТ ВДЪХНОВЕН.

        НАД ХРЕБЕТА ГОРИСТ ДАЛЕЧЕ
АКРОКОРИНТ СЕ ВИЖДА ВЕЧЕ;
СМИРЕН НЕ ВЛИЗА ИБИК ДНЕС
ВЪВ ПОСЕЙДОНОВИЯ ЛЕС.

        ТАМ ВСИЧКО В МРАК Е ПРИТАЕНО
И САМО ЖЕРАВИ ЛЕТЯТ
ВЪВ СИВО ЯТО, УСТРЕМЕНИ
НА ЮГ, КЪМ ВЕДЪР, ТОПЪЛ КЪТ.

        „ПРИВЕТ, ПРИЯТЕЛИ КРИЛАТИ,
ЛЕТЯ НАД МЕНЕ ВАШТО ЯТО
КАТО ДОБЪР ПОЛИЧБЕН ЗНАК.
ПО ПЪТЯ С ВАС ДО ТУКА ЧАК,

        ДО БРЕГОВЕТЕ НА МОРЕТО,
ЕДНА СЪДБА ДЕЛИХ БЕЗСПИР;
ДАНО НАМЕРИМ ДОМ, КЪДЕТО
ДА СИ ОТДЪХНЕМ НАЙ-ПОДИР!"

        ТОЙ КРАЧИ БОДРО, АЛА В МРАКА
ЗАСАДА ГИБЕЛНА ГО ЧАКА:
В ЛЕСА НА НЕГОВЕЯ ПЪТ
УБИЙЦИ ДВАМА СЕ ТАЯТ.

        НАПАДНАТ, ВЪВ БОРБА НЕРАВНА,
ОТЧАЯНО СЕ БРАНИ ТОЙ -
ВЛАДЕЕ ЛИРАТА ОТДАВНА
НО СЛАБ Е С ЛЪК ДА ВОДИ БОЙ.

        ЗА ПОМОЩ ЕКВА ЗОВ В ПРОСТОРА
КЪМ ВСИЧКИ БОГОВЕ И ХОРА,
АЛА ОСТАВАТ БЕЗ ОТВЕТ
МОЛБИТЕ НА ПЕВЕЦА КЛЕТ.

        „НИМА ЩЕ ТРЯБВА ДА ЗАГИНА
В ЛЕСА ОТ ЗЛА РЪКА СРАЗЕН,
ДАЛЕЧ ОТ МОЯТА РОДИНА
И БЕЗ ДА БЪДА ОТМЪСТЕН!"

        ПРОНИЗАН РУХВА НА ЗЕМЯТА,
НО ЧУВА КАК ШУМЯТ КРИЛАТА
НА ПТИЦИТЕ И С ГЛЪХНЕЩ ГЛАС
ГИ ПРИЗОВАВА В ТОЯ ЧАС:

         „СВИДЕТЕЛИ ЕДНИЧКИ ВИЕ
НА ТУЙ ЗЛОДЕЙСТВО СТЕ БИЛИ -
ДАНО НАРОДЪТ ДА РАЗКРИЕ
ЧРЕЗ ВАС УБИЙЦИТЕ МИ ЗЛИ!"

        НАМЕРЕН Е ТРУПЪТ, ПОЗНАВА
ПРИЯТЕЛ ОТ КОРИНТ ТОГАВА
ЧЕРТИТЕ НА ПЕВЕЦА СКЪП
И ГО ОПЛАКВА С ГОРКА СКРЪБ:

        „НИМА СЪДБАТА ТИ ТОВА Е,
НАМЕСТО ДА СИ УКРАСЕН
С ВЕНЕЦ ОТ ЛАВЪР - ДА СИЯЕ
НАД ТЕБЕ СЛАВА В ТОЗИ ДЕН?"

        ИЗТРЪПВАТ ХОРАТА, КОГАТО
ЗА ИБИК ЧУВАТ НОВИНАТА,
И ЦЯЛА ГЪРЦИЯ РИДАЙ
ЗА НЕГОВИЯ РАНЕН КРАЙ.

        НАРОД СЕ СТИЧА ПРЕД ПРИСТАНА
И ИСКА ГНЕВЕН И СЪРДИТ,
УБИЕЦА ДА БЪДЕ ХВАНАТ
И ЗА ВЪЗМЕЗДИЕ - УБИТ.

        НО КОЙ ЩЕ РАЗЛИЧИ СЛЕДИТЕ
СРЕД ПЪСТРАТА ТЪЛПА ПРИКРИТИ?
КЪДЕ В ЧОВЕШКИЯ ПОТОК
Е СКРИТ УБИЕЦЪТ ЖЕСТОК?

        КРАДЕЦ, СЪПЕРНИК ЛИ КОВАРНО
В ЛЕСА ПЕВЕЦА Е УБИЛ?
ЕДИНСТВЕН ХЕЛИОС НАВЯРНО
СВИДЕТЕЛ НА ТОВА Е БИЛ.

        А МОЖЕ БИ ЗЛОДЕЯТ БРОДИ
СЪС ДРЪЗКИ КРАЧКИ СРЕД НАРОДА
И ГЛЕДА ХОРАТА БЕЗ СВЯН,
СЪС ЧУЖДИ ЛАВРИ УВЕНЧАН.

         ИЛИ ПЪК ДРАЗНИ БОГОВЕТЕ
ПРЕД ПРАГА НА САМИЯ ХРАМ,
ИЛИ СРЕД МНОЖЕСТВО НЕСМЕТНО
СЕДИ В ТЕАТЪРА ГОЛЯМ.

        ПРАЩЯТ ДЕБЕЛИТЕ ПОДПОРИ,
ТЕАТЪРЪТ Е ПЪЛЕН С ХОРА
ОТ ВСИЧКИ ГРЪЦКИ ПЛЕМЕНА.
КАТО ВЪЛНА ПОДИР ВЪЛНА

        ТЪЛПИТЕ С ТЪТЕН ГЛУХ ПРИСТИГАТ,
НАГОРЕ ПЪПЛЯТ ТЕ БЕЗСПИР
И СЯКАШ СГРАДАТА СЕ ВДИГА
КЪМ СВЕТЛАТА НЕБЕСНА ШИР.

        ЗА ПРАЗНИКА СА ТУК СЪБРАНИ
ФОКИЙЦИ, ГОРДИ АТИНЯНИ
И ГОСТИ ОТ АВЛИДА ЧАК,
ОТ КИТНИЯ АРХИПЕЛАГ,

        ОТ МАЛА АЗИЯ ДАЛЕЧНА...
НО СТИХНА ВСЕКИ ШУМ И СПОР -
ЗАПОЧВА ПЕСЕНТА СИ ВЕЧЕ
И СЕ ЯВЯВА МРАЧЕН ХОР.

        ПО ОБИЧАЯ СТАРОДАВЕН
В ТЕАТЪРА ИЗЛИЗАТ БАВНО
ОГРОМНИ СЕНКИ В ДЪЛЪГ РЕД
И КОБНО ДВИЖАТ СЕ НАПРЕД.

        ТАКА ТЪРЖЕСТВЕНО И СТРОГО
НЕ КРАЧИ ЗЕМНАТА ЖЕНА
И ВСИЧКИ ТЕ НАДХВЪРЛЯТ МНОГО
ЧОВЕШКАТА ВИСОЧИНА.

        ВЪВ ЧЕРНИ ПЛАЩОВЕ ОБВИТИ,
ТЕ НОСЯТ ФАКЛИ, ОТ КОИТО
СТРУЯТ ЧЕРВЕНИ СВЕТЛИНИ;
БЕЗ КРЪВ СА ТЕХНИТЕ СТРАНИ,

         НА МЯСТОТО ПЪК НА КОСИТЕ,
НАД ВОСЪЧНИТЕ ИМ ЧЕЛА
ЗМИИ ОТРОВНИ СЕ ПРЕПЛИТАТ
И ГЪРЧАТ СВОИТЕ ТЕЛА.

        ЕРИНИИТЕ С МРАЧНА ПЕСЕН
ЗАПОЧВАТ СВОЯ ТАНЕЦ БЕСЕН,
ИЗТРЪПВАТ ВЪВ ВНЕЗАПЕН СТРАХ
НЕЧИСТИТЕ СЪРЦА ПРЕД ТЯХ.

        ТЪРЖЕСТВЕНО И СТРАХОВИТО
СВЕЩЕНИЯТ ИМ ХИМН ЗВУЧИ,
ПРОНИЗВА ЛЕДЕНО ДУШИТЕ
И КАРА ВСИЧКО ДА МЪЛЧИ.

        „ДА СЛАВИМ ХОРАТА ЖИВЕЛИ
БЕЗГРЕШНО И СЪС ЧИСТИ ЦЕЛИ;
ВИКЪТ НИ ДА НЕ НАРУШИ
МИРА НА ТЕХНИТЕ ДУШИ!

        НО КОЙТО СЪС ДЕЛА ПРЕСТЪПНИ
НА БЛИЖНИЯТ СИ ГРОБ КОПАЙ,
ОТ СТРАХ И УЖАС НЕКА ТРЪПНЕ -
ЩЕ ГО ПРЕСЛЕДВАМЕ ДОКРАЙ!

        АКО НАМИСЛИ ДА ИЗБЯГА,
ДА ЗНАЕ, ПРИМКАТА СЕ СТЯГА
И ВЪВ УРЕЧЕНИЯ ЧАС
ЩЕ БЪДЕ ЗАЛОВЕН ОТ НАС.

        ЩЕ ГО ЗАСТИГНЕМ И НЕ МОЖЕ
СЪС ЖАЛБИ ДА НИ ТРОГНЕ ТОЙ -
ДОРИ НА СМЪРТНОТО СИ ЛОЖЕ
НЕ БИ НАМЕРИЛ МИГ ПОКОЙ!"

        ОТНОВО ТИШИНА МЪРТВЕШКА
НАД ХОРАТА НАДВИСВА ТЕЖКО
И СЯКАШ НЯКОЙ ГРОЗЕН БОГ
НЕВИДИМ ГЛЕДА С ПОГЛЕД СТРОГ.

        ЕРИНИИТЕ ПАК ВЪЗВИВАТ
ПРЕД ЗАНЕМЕЛИЯ НАРОД,
МИНАВАТ В КРЪГ И СИ ОТИВАТ
СЪС БАВЕН И ОТМЕРЕН ХОД.

        У ВСИЧКИ ЗРИТЕЛИ СМУТЕНИ
СЪМНЕНИЕ Е СПОТАЕНО
ПРЕД ТАЯ НЕПОЗНАТА МОЩ,
КОЯТО БДИ И ДЕН, И НОЩ,

        КОЯТО ВОДИ СЪДБИНИТЕ
НА ХОРАТА СЪС ВЕЩИНА,
НО ИСКА ДА ОСТАНЕ СКРИТА
ОТ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ.

        НА КРАЙНАТА РЕДИЦА ГОРЕ
ВНЕЗАПНО НЯКОЙ ЗАГОВОРИ:
„ВИЖ, ТИМОТЕЙ, ТАМ ИДЕ ПАК
НА ИБИК СИВИЯ ОРЛЯК!"

        И ПОЧЕРНЯВАТ НЕБЕСАТА
НАД ЗРИТЕЛИТЕ В ТОЯ МИГ
И СЛИЗА ЖЕРАВНОТО ЯТО
НАД ТЕХНИТЕ ГЛАВИ СЪС ВИК.

        „НА ИБИК?..." ИМЕТО ЛЮБИМО
СЕГА СЪС СИЛА НЕСРАВНИМА
ЕХТИ ВЪВ ХИЛЯДИ УСТА
И ПЛАМВА ПАК НЕНАВИСТТА.

        „ПЕВЕЦЪТ, ЧИЯТО СЛАВА
ПОСЕГНА КОРИСТНА РЪКА!...
КАКВО ОРЛЯКЪТ ОЗНАЧАВА?...
И КОЙ ГО НАЗОВА ТАКА?"

        ГНЕВЪТ РАСТЕ, ШУМИ ТЪЛПАТА,
ДОГАТКА ТРЕПВА ВЪВ СЪРЦАТА:
„НА ЕВМЕНИДИТЕ ГЛАСЪТ
ИЗВЪРШИ ЧУДО ТОЗИ ПЪТ!

        ДА СЕ ВЛАДЕЕ НЕПРИВИКНАЛ,
ЗЛОДЕЯТ СЕ ИЗДАДЕ САМ!
ХВАНЕТЕ ТОЯ, КОЙТО ВИКНА,
И НЕГОВИЯ СПЪТНИК ТАМ!"

        НАПРАЗНО ЖАЛКИЯТ УБИЕЦ
ИЗПЛАШЕН ИСКА ДА СЕ СКРИЕ -
В МИГ ОТ НАРОДА ВЪЗМУТЕН
С ДРУГАРЯ СИ Е ЗАЛОВЕН.

        КЪМ СЪДИЯТА ГИ ПОВЛИЧА
СЪС ШУМ ЧОВЕШКАТА ВЪЛНА
И ТАМ, БЕЗСИЛНИ ДА ОТРИЧАТ,
ПРИЗНАВАТ - СВОЯТА ВИНА...




Превод:
Владимир Мусаков