Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

      СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

       ВЕТРОВЕТЕ ВСЕ ОЩЕ СЕ ЧУДЯТ
ЗА КАКВО ТЕ ЦЕЛУНАХ, КАЙ.
И СЪРДИТЕ, РЕВНИВИ И ЛУДИ
СЕ ПРЕСУКВАТ ВЪВ СНЕЖЕН КРАВАЙ.

      БЕЛИ ВЪЛЦИ ОБИДЕНО ВИЯТ -
ПРОСТОСМЪРТЕН КРАЙ ТРОНА СТОИ.
И В МЪГЛАТА РАЗДРАЗНЕНО КРИЯТ
ПОЖЪЛТЕЛИ ОТ ГНЯВ ОЧИ.

       НЕ РАЗБИРАТ ЗАЩО ТЕ ОТВЕДОХ.
НЯКОЙ КАЗА: - ОТ СКУКА, А ДРУГ
ПРЕДПОЛОЖИ, ЧЕ В ЗАМЪКА ЛЕДЕН
АЗ, КРАЛИЦАТА, ВОДЯ СЪПРУГ.

       НА КАКВО ЛИ НЕ СЕ НАСЛУШАХ
В ТАЯ МОЯ ПРОКЛЕТА ВЕЧНОСТ.
ВСИЧКИ ВЕРСИИ БЯХА: „БЕЗДУШНА!",
„ОТЕГЧЕНА!" ИЛИ: „БЕЗЧОВЕЧНА!"

       ДА ГОВОРЯТ. ЕЛА, ЦЕЛУНИ МЕ!
ОГЛЕДАЛОТО Е СТРОШЕНО...
СПОРЕД СТАРО ПОВЕРИЕ
ИМАМ ТОЧНО СЕДЕМ ГОДИНИ ВРЕМЕ.

       ОГОЛЕНИТЕ ХРАСТИ ОТ НЕРВИ
ПОТРЕПЕРВАТ СРЕД ВЪЛЧИЯ ЛАЙ.
ЗАБРАВИ ДНЕС СВОЯТА ГЕРДА, АЗ -
ЧЕ СКОРО ЩЕ ДОЙДЕ МАЙ.

       НЕ, НЕ ПЛАЧА, ТОПЯ СЕ ОТВЪТРЕ,
ВИЖ МЕ -   ЦЯЛА ТРЕПЕРЯ ОТ ЗНОЙ.
ТВОИТЕ УСТНИ ДО МОИТЕ ПЛЪТНО
МЕ СТОПЛЯТ И НОСЯТ ПОКОЙ.

       И СРЕД ЛЕДЕНО, ТИХО БЕЗВРЕМИЕ,
ВЪВ ИСКРЯЩИ ПОСТЕЛИ ОТ СНЯГ,
АЗ СЪМ ТВОЕТО МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ,
ТИ - СПАСИТЕЛНИЯ МИ БРЯГ...



                       Елка Стоянова