Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДНЕВНИК

                                              ДНЕВНИК

       ПОМОГНИ МИ, ЛЮБИМИ... БЕЗРАЗСЪДНИЯТ МРАК МЕ ЗОВЕ.
ТОЛКОЗ ВРЕМЕ ХИТРУВАМ СЪС СЕБЕ СИ, ПЕСНИ СИ ПЕЯ.
ДНЕС СТОЯ НА РЪБА, ГЛЕДАМ ГЛУХАТА БЕЗДНА НАД МЕН
И ДУШАТА МИ ВЕЧЕ СЕ ЛЮШКА НАД НЕЯ.

       И КАКВО ИМА ТУК? АЗ СЪМ САМО ОТ ХАОСА ЧАСТ...
НЕГОДУВАХ, НО ЗАЕДНО С ВСИЧКИ ПОДВИВАХ КОЛЕНЕ.
И ВЕДНЪЖ ЛИ МЪЛЧАХ, ЩОМ ПОТРЯБВАШЕ МОЯТ ГЛАС,
И ГРИЖЛИВО ГРИМИРАХ ЛИЦЕТО СИ, ОТ ЛЪЖИ ИЗКРИВЕНО?

       КАК СЕ СЛУЧИ, ЧЕ В ТАЗИ ТОЛКОЗ ПРОСТА И ЖАЛКА ИГРА
НЕ ПРЕДАДОХ ЕДИНСТВЕНО МАЙКА СИ И СТИХА СИ?
И ДАЛИ НЕ ПРЕСМЯТАХ - С КОЙ И КОЛКО ДА БЪДА ДОБРА?
И ДАЛИ НЕ ВНИМАВАХ - ПРЕД КОГО РАЗПИЛЯВАМ СМЕХА СИ?

       ДАЖЕ В ТЕБЕ, ЛЮБИМИ, ТОЛКОЗ ЧЕСТО НЕ ВЯРВАХ... ПРОСТИ.
НЯМА ВРЕМЕ ДА ЛЪЖА, НИТО СЕБЕ СИ ДА ЗАЛЪГВАМ...
ДНЕС СТОЯ НА БРЕГА, ГЛУХА БЕЗДНА ПРЕД МЕНЕ МЪЛЧИ.
МОЖЕ БИ СКОРО ЖЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМ.

       НИЩО. ДРУГИ ЩЕ ДОЙДАТ. И НАД ТЕХНИЯ СТИХ
МОЯТ ПЛАЧ КАТО ТЪМНА ВИЕЛИЦА ЩЕ СЕ ИЗВИВА...
ТЕ НАВЯРНО ЩЕ КАЖАТ, КАКВОТО СПЕСТИХ...
ПОМОГНИ МИ, ЛЮБИМИ! АКО МОЖЕШ... АЗ ОЩЕ СЪМ ЖИВА!...




                                        Валентина Радинска