Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОТ ЧУЖБИНА

                                ОТ ЧУЖБИНА

КОГАТО ВСИЧКО ЕКНЕ ОТ ВЕСЕЛБА И РАДОСТ,
       КОГАТО ВСЕКИ ИМА СПОКОЙНИ, ЯСНИ ДНИ -
ЕДНА ДУША РИДАЕ И - ЗАКОПНЯЛА, СТРАДА
ЗА СВЕТЛИТЕ ПРОСТОРИ НА РОДНИ РАВНИНИ.

СЪРЦЕТО, ПРОЗВУЧАЛО ВЪВ БОЛКАТА СТАЕНА,
       ДУШАТА, ВЦЕПЕНЕНА ОТ МЪКА ПРИДОШЛА -
Е МОЕТО САМОТНО СЪРЦЕ ИЗПЕПЕЛЕНО,
Е МОЯТА ПЕЧАЛНА И СКИТАЩА ДУША.

КАК ИСКАМ ДА ПОГЛЕДНА АЗ ПАК ОНАЗ ДОЛИНА,
       ОКЪПАНА В КРИСТАЛА НА СРЕБЪРЕН ПОТОК.
И ПРИКАЗКАТА, ДЕТО ПРЕЗ ДЕТСТВОТО МИ МИНА
С ПЪТЕКАТА ВЪЛШЕБНА ПРЕЗ ГОРСКИ МРАК ДЪЛБОК.

ВЕДНЪЖ ДА МИНА ОЩЕ ПОКРАЙ КОЛИБА ПОЛСКА,
       ЗАСПАЛА ВЪВ ПОКОЯ ПОД БИСТРИ ВИСИНИ.
ДА МЕ ОБЛЪХНЕ РАДОСТ, ЕСТЕСТВЕНА И ПРОСТА,
И ШЕПОТ ПОЕТИЧЕН У МЕН ДА ПРОЗВЪНИ.

       ДА ИМАМ СВЕЧЕРЕНА И МЪЛЧАЛИВА КЪЩА
ВЪВ РОДНАТА ДОЛИНА, ПРЕЛЯЛА ОТ ЦВЕТЯ.
ДА ГЛЕДАМ КАК НЕБЕТО В ПОЛЕТО СЕ ЗАВРЪЩА,
МЪГЛИ КОГАТО ИДАТ, ПРИЛИЧНИ НА ЯТА.

       ВЕДНЪЖ ДА ВИДЯ ОЩЕ ПОЛЕТО РАЗЦЪФТЯЛО,
КОЕТО МОЙТО ДЕТСТВО ВЪВ СЕБЕ СИ ВТЪКА,
КОЕТО МОЙТЕ СТЪПКИ В ПЪТЕЧКИ Е ПОБРАЛО
И ПАЗИ ТОПЛИНАТА НА МОЯТА РЪКА.

       ПОТОКЪТ МЕЛОДИЧЕН С ПРОСТЕНВАЩИЯ РОМОН,
КОНЦЕРТЪТ, КОЙТО ЕКНЕ ВЪВ МАЙСКИЯ ЦЪФТЕЖ,
И ОНЯ ЗВУК, СЪС КОЙТО ДЪРВОТО ЛИСТИ РОНИ -
РОДИХА ТАМ У МЕНЕ ЕДИН ГОЛЯМ КОПНЕЖ.

        КАКВА ОГРОМНА РАДОСТ СЪРЦЕТО ЩЕ ИЗПЪЛНИ,
АКО СЕ ВЪРНА В СВОЯ КРАЙ РОДЕН, РАЗЦЪФТЯЛ,
ДА МОГА ДА ПРОСЛАВЯ СЪС СМИСЪЛА СИ - МЪЛНИЯ -
ЦВЕТА НА МЛАДОСТТА СИ, ЦВЕТА НА ИДЕАЛ.

       ДОРИ СМЪРТТА, КОЯТО ЧОВЕКЪТ УЖАСЯВА,
ТАМ ТИХ ПОКОЙ ЩЕ ВЛЕЕ ДЪЛБОКО ВЪВ КРЪВТА
И МОЯ ДУХ ЩЕ ВЗЕМЕ, И ЛАСКАВО ТОГАВА
ЩЕ МЕ ИЗДИГНЕ, ЗНАЯ, ВИСОКО - НАД СВЕТА...

1866, 17/29 юли
Превод:
Никола Инджов