Блогът на ambroziia Ви очаква! :: В ТЪМНОТО

               В ТЪМНОТО

         „... и нека тъмното те осени. "
                          Т. С. Елиът

ПОД ЗВЕЗДЕН ДЪЖД, НАД МЕДНОТО ПЕТАЧЕ
      НА СТАРАТА ЛУНА ПРЕВИВАМ ГРЪБ -
ПРИБИРАМ СЕ ПРЕЗ СЕНКИТЕ НА ЗДРАЧА
НА ДНИТЕ ЗДРАЧНИ ПО САМИЯ РЪБ.

ВЪРВЯ ПРЕЗ ТЪМНИНАТА НЕПРОГЛЕДНА
       СЛЕД ЖЪЛТОТО ОКО НА СТАР ФЕНЕР,
А ЧУПЯТ СУХИ КЛОНИ ВИХРИ ЛЕДНИ
И МРАКЪТ Е „ОТ МЪКАТА ПО-ЧЕР".

МИНАВАМ ПРЕЗ „ОТДАВНА" И „ПО-РАНО" -
      НА МИНАЛОТО МЪРТВИТЕ ПОЛЯ -
„ПРЕДИ" ЗА МЕНЕ Е КЪРВЯЩА РАНА
И „НЯКОГА" ДО ДНЕС НЕ ПРЕБОЛЯ.

ЗАЩОТО МЛАДОСТТА МИ ТАМ МЕ ЧАКА,
       СРЕД ТИЛИЛЕЙСКИТЕ ГОРИ В СНЕГА,
А АЗ ВЪРВЯ НАНЯКЪДЕ ПРЕЗ МРАКА
НА БЕЗНАДЕЖДНОТО ДО ПЛАЧ „СЕГА".

И ТОЗИ МРАК ТЕЖИ КАТО ПРИСЪДА
       НА МЕСЕЦА ПОД МЕДНИЯ ПЕТАК.
ТА ОТ КАКВО ЛИ ОСЕНЕН ДА БЪДА -
ОТВСЯКЪДЕ МЕ СЛЕДВА МРАК И МРАК...

ЗВЕЗДИТЕ ЛИ? ЗВЕЗДИТЕ СА ДАЛЕЧЕ!
      И ЛУННИЯТ ФЕНЕР БЛЕДНЕЕ ВЪН,
А ТОЗИ ЛЕПКАВ МРАК ИЗГЛЕЖДА ВЕЧЕН,
КАТО МЪЧИТЕЛЕН КОШМАРЕН СЪН.

КРАЙ МЕН НАВЯРНО ИМА ОСЕНЕНИ
      ОТ ТЪМНОТО, И ПЪТЯТ ИМ СПОРИ,
НО АЗ СЕ БЛЪСКАМ В ТОЗИ МРАК ПРЕД МЕНЕ,
БЕЗ ЯСЕН ПЪТ СРЕД ТЪМНИТЕ ГОРИ.

И МОЖЕ БИ БИХ КРАЧИЛ СРЕД ФЕНЕРА,
       ОТ ТЪМНОТО КРАЙ МЕНЕ ОСЕНЕН,
НАДЯВАЙКИ СЕ ПЪТЯ ДА НАМЕРЯ...
... НО ТЪМНОТО, АХ, ТЪМНОТО Е В МЕН...



                        Валентин Чернев