Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
15.09.2013 07:22 -
ГРОЗДОБЕР - ВАЛЕНТИТА УРУМОВА
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2013 07:24
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 15.09.2013 07:24
ГРОЗДОБЕР
НА ПОРТАТА РЪЦЕТЕ СА ЗАВЪРЗАНИ
С РЪЖДИВА ТЕЛ ОТ СПОМЕНА ЗА ДЕТСТВО.
ТУК ВЕЧЕ НИКОГО НЕ МОГА ДА ПРЕГЪРНА.
И МИ Е БЛИЗКО. И МИ Е ДАЛЕЧНО.
ПО-ТИХО ОТКОЛКОТО СИ МИСЛЕХ,
ЧЕ МОЖЕ ДА Е ТИХО ПОД АСМАТА
И СЕ ЗАБИВА ПЧЕЛНОТО ЖУЖЕНЕ
В ПРЕГРАКНАЛИЯ ГЛАС НА ТИШИНАТА МИ.
ТУК ЗАЛЕЗЪТ Е НЕПРИЛИЧНО ТРЕЗВЕН,
А ТОЛКОВА Е КЪРВАВО ВЪВ ЧАШАТА,
ЧЕ МИ Е ТРУДНО ДА ПРЕГЛЪТНА ВИНОТО
ПРЕД ПОГЛЕДА НАПУКАН НА ЗЪРНАТА МУ.
И МИ Е ЛЕСНО ДА СИ СПОМНЯМ СИГУРНО
АСМАТА Е ПОЛИВАЛА СМЕХА МИ,
ЗА ДА ПРЕСКОЧИ, НАГЪЛ, ПРЕЗ ОГРАДАТА,
КАКТО Е РЕДНО ВСЪЩНОСТ ДА СЕ СЛУЧИ.
И МИ Е ТОПЛО СЪС КРАКА ДО ГЛЕЗЕНА
ЗАРОВЕНИ В ПРЪСТТА СЪЩИНСКИ КОРЕНИ,
КОИТО ВСЕ ОПИТВАХА ЛЕТЕНЕ,
А ВСЪЩНОСТ СЕ ОГОЛВАХА ДОРИ ОТ ХОДЕНЕ.
И СИ ПРОЩАВАМ ЗА ТОВА, ЧЕ ПОМНЯ
ТУК ЕСЕНТА Е ТОЛКОВА ЧОВЕЧНА.
ПОГЛЕЖДА МЕ С ОЧИ ОТ ТЪМНИ ГРОЗДОВЕ,
ДОЛИВА ВИНО. И ОТПИВАМ ВЕЧНОСТ.
Валентина Урумова
НА ПОРТАТА РЪЦЕТЕ СА ЗАВЪРЗАНИ
С РЪЖДИВА ТЕЛ ОТ СПОМЕНА ЗА ДЕТСТВО.
ТУК ВЕЧЕ НИКОГО НЕ МОГА ДА ПРЕГЪРНА.
И МИ Е БЛИЗКО. И МИ Е ДАЛЕЧНО.
ПО-ТИХО ОТКОЛКОТО СИ МИСЛЕХ,
ЧЕ МОЖЕ ДА Е ТИХО ПОД АСМАТА
И СЕ ЗАБИВА ПЧЕЛНОТО ЖУЖЕНЕ
В ПРЕГРАКНАЛИЯ ГЛАС НА ТИШИНАТА МИ.
ТУК ЗАЛЕЗЪТ Е НЕПРИЛИЧНО ТРЕЗВЕН,
А ТОЛКОВА Е КЪРВАВО ВЪВ ЧАШАТА,
ЧЕ МИ Е ТРУДНО ДА ПРЕГЛЪТНА ВИНОТО
ПРЕД ПОГЛЕДА НАПУКАН НА ЗЪРНАТА МУ.
И МИ Е ЛЕСНО ДА СИ СПОМНЯМ СИГУРНО
АСМАТА Е ПОЛИВАЛА СМЕХА МИ,
ЗА ДА ПРЕСКОЧИ, НАГЪЛ, ПРЕЗ ОГРАДАТА,
КАКТО Е РЕДНО ВСЪЩНОСТ ДА СЕ СЛУЧИ.
И МИ Е ТОПЛО СЪС КРАКА ДО ГЛЕЗЕНА
ЗАРОВЕНИ В ПРЪСТТА СЪЩИНСКИ КОРЕНИ,
КОИТО ВСЕ ОПИТВАХА ЛЕТЕНЕ,
А ВСЪЩНОСТ СЕ ОГОЛВАХА ДОРИ ОТ ХОДЕНЕ.
И СИ ПРОЩАВАМ ЗА ТОВА, ЧЕ ПОМНЯ
ТУК ЕСЕНТА Е ТОЛКОВА ЧОВЕЧНА.
ПОГЛЕЖДА МЕ С ОЧИ ОТ ТЪМНИ ГРОЗДОВЕ,
ДОЛИВА ВИНО. И ОТПИВАМ ВЕЧНОСТ.
Валентина Урумова
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
