Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
22.10.2013 08:12 -
ШЕРШЕ ЛА ФАМ - ИВАЙЛО ДИМАНОВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2013 19:28
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 22.10.2013 19:28
ШЕРШЕ ЛА ФАМ
АЗ ПОМНЯ МОРЕТО,
ПОСЛЕДНИЯ ВИК НА ОКТОМВРИ.
АЗ ПОМНЯ ОЧИТЕ Й
ПОМНЯ РЪЦЕТЕ, ГЛАСА.
ЕДВА ЛИ ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ
ЗА ИСТОРИЯТА,
АЛА ОНАЗИ НОЩ
АЗ ПОВЯРВАХ В ЧУДЕСА...
ЗА ПРЪВ ПЪТ В ЖИВОТА СИ
СРЕЩАХ ПРЕКРАСНИЯ ИДОЛ!
ЖЕНАТА - СИЯНИЕ
СТЪПВАШЕ В ЛУННИ ЗАРИ.
НА ДРУГИЯ БРЯГ НА ОЧИТЕ Й -
ЦЯЛА ФЛОТИЛИЯ
ОТ ПРИЗРАЧНИ СТРАСТИ,
ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ.
ЗАТВОРИХ ОЧИ И ЗА МИГ
СИ ПРЕДСТАВИХ ГОНДОЛА,
ВЕНЕЦИЯ, БЛУДНИ ЖЕНИ,
КАРНАВАЛ ДО ЗОРИ...
ОТВАРЯМ БУТИЛКА „ПЕРНО"
ЗА 2000 ДОЛАРА,
А ЧУДНАТА ДАМА ПРОШЕПВА:
„ЧАСОВНИКО, СПРИ!"
ПОИСКАХ СИ НЕЩИЧКО ДРЕБНО -
БЕЗЛЮДНА ЛАГУНА
НА ОСТРОВ, ЗАХВЪРЛЕН
В БЕЗБРЕЖНИЯ ЗЪЛ ОКЕАН.
И ТАЗИ ЖЕНА, НАРИСУВАНА С ТУШ
В ПЪЛНОЛУНИЕ
С РЪКАТА НА БОГА,
ИЗПИТАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СВЯН...
ОТВОРИХ ОЧИ И ПОИСКАХ
ЖЕНАТА ОТ СЪНИЩАТА МИ,
А ТЯ СЕ УСМИХНА И РЕЧЕ:
„НАЛИ СЪМ ТИ ИДЕАЛ?
ПОЛУЧИШ ЛИ МОЙТА ЛЮБОВ ,
НЯМА КАК ДА Е СЪЩОТО.
НЕ ВРЪХ ЩЕ СЪМ,
А НИВА, КОЯТО СИ ИЗОРАЛ... "
АЗ ПОМНЯ МОРЕТО,
ПОСЛЕДНИЯ ВИК НА ОКТОМВРИ
И БОЛНИЯ ВИД
НА СТУДЕНАТА БЛЕДА ЛУНА...
И ИДЕАЛЪТ ОТ КРЪВ И ОТ ПЛЪТ
СЕ ОКАЗА УТОПИЯ,
НО АЗ ВСЕ ТЪЙ СЕ ВЗИРАМ
В ОЧИТЕ НА ВСЯКА ЖЕНА.
Ивайло Диманов
АЗ ПОМНЯ МОРЕТО,
ПОСЛЕДНИЯ ВИК НА ОКТОМВРИ.
АЗ ПОМНЯ ОЧИТЕ Й
ПОМНЯ РЪЦЕТЕ, ГЛАСА.
ЕДВА ЛИ ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ
ЗА ИСТОРИЯТА,
АЛА ОНАЗИ НОЩ
АЗ ПОВЯРВАХ В ЧУДЕСА...
ЗА ПРЪВ ПЪТ В ЖИВОТА СИ
СРЕЩАХ ПРЕКРАСНИЯ ИДОЛ!
ЖЕНАТА - СИЯНИЕ
СТЪПВАШЕ В ЛУННИ ЗАРИ.
НА ДРУГИЯ БРЯГ НА ОЧИТЕ Й -
ЦЯЛА ФЛОТИЛИЯ
ОТ ПРИЗРАЧНИ СТРАСТИ,
ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ.
ЗАТВОРИХ ОЧИ И ЗА МИГ
СИ ПРЕДСТАВИХ ГОНДОЛА,
ВЕНЕЦИЯ, БЛУДНИ ЖЕНИ,
КАРНАВАЛ ДО ЗОРИ...
ОТВАРЯМ БУТИЛКА „ПЕРНО"
ЗА 2000 ДОЛАРА,
А ЧУДНАТА ДАМА ПРОШЕПВА:
„ЧАСОВНИКО, СПРИ!"
ПОИСКАХ СИ НЕЩИЧКО ДРЕБНО -
БЕЗЛЮДНА ЛАГУНА
НА ОСТРОВ, ЗАХВЪРЛЕН
В БЕЗБРЕЖНИЯ ЗЪЛ ОКЕАН.
И ТАЗИ ЖЕНА, НАРИСУВАНА С ТУШ
В ПЪЛНОЛУНИЕ
С РЪКАТА НА БОГА,
ИЗПИТАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СВЯН...
ОТВОРИХ ОЧИ И ПОИСКАХ
ЖЕНАТА ОТ СЪНИЩАТА МИ,
А ТЯ СЕ УСМИХНА И РЕЧЕ:
„НАЛИ СЪМ ТИ ИДЕАЛ?
ПОЛУЧИШ ЛИ МОЙТА ЛЮБОВ ,
НЯМА КАК ДА Е СЪЩОТО.
НЕ ВРЪХ ЩЕ СЪМ,
А НИВА, КОЯТО СИ ИЗОРАЛ... "
АЗ ПОМНЯ МОРЕТО,
ПОСЛЕДНИЯ ВИК НА ОКТОМВРИ
И БОЛНИЯ ВИД
НА СТУДЕНАТА БЛЕДА ЛУНА...
И ИДЕАЛЪТ ОТ КРЪВ И ОТ ПЛЪТ
СЕ ОКАЗА УТОПИЯ,
НО АЗ ВСЕ ТЪЙ СЕ ВЗИРАМ
В ОЧИТЕ НА ВСЯКА ЖЕНА.
Ивайло Диманов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
