Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.02.2014 08:39 -
ПЛАЧ ПО УБИТИТЕ - ВАЛЕНТИН СОРОКИН
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2014 08:40
Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 18.02.2014 08:40
ПЛАЧ ПО УБИТИТЕ
Мъртвите не изчезват - те се връщат.
КОЙ В ЧЕХИЯ, КОЙ В ПОЛША, В КЪТЧЕ ПРУСКО
И ТУК - НАВРЕД ПОД МРАМОР, ЛЮЛЯК БЯЛ...
ВОЙНИШКИТЕ НИ ПАМЕТНИЦИ РУСКИ
СА ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВИТЕ СЕЛА...
И ХУТОРЪТ СЪС КЪЩИ ОВЕХТЕЛИ
ОТДАВНА ПЛУВА В ЗАЛЕЗНА ВЪЛНА.
ТОЙ - ОБЕЛИСК, ТРЕПТИ В МЪГЛА ПАСТЕЛНА
ТЪЙ ТЪЖНО - СЯКАШ С НЯКАКВА ВИНА.
И - ГЛУХИ ЗА ЗОРА СТУДЕНА, ТИХА,
ПРЕГЪРБЕНИ В ТЪГА ОТ САМОТА,
ПО ДЕСЕТ ПЪТИ ПЛЕТОХА И ШИХА
СТАРИЦИТЕ ОДЕЖДИ ЗА СМЪРТТА.
И НЯМА СМЪРТ. ТОПЯТ СЕ КАТО ВОСЪК
ГОДИНИ, ХОРА В ЗЕМНАТА МЪГЛА.
И ЗАГЛУШАВА ГРОБИЩАТА ЗЛОСТНО
БЕЗОКО БЕЗРАЗЛИЧИЕ СЕГА.
РОСАТА, ЗАСКРЕЖЕНА ПОБЕЛЕЕ,
ШУМЯТ ТОПОЛИ В СВОДА ОПУСТЯЛ.
КЪДЕТО ГРОБОВЕТЕ КИЛНАТИ НЕМЕЯТ,
ОСИРОТЯВАТ РУСКИТЕ ПОЛЯ.
КЪДЕТО ДА МЕ НОСЕШЕ СЪДБАТА,
АЗ НЕ РАЗБИРАХ - НИ В ЧУЖД, НИ В РОДЕН КЪТ -
КАКВА ЛИ ВОЛЯ, СИЛА НЕПОНЯТНА
ПРЕМАХВА НИ ОТ ЗЕМНИЯ НИ ПЪТ.
АЛА ЗАЩО ЛИ НЯКЪДЕ СЕ РАДВАТ -
ТА БЕЗ ПРИЧИНА РАДОСТТА НЕ Е ДОБРА,
В МИГА, КОГАТО БРАТА СИ ЗАРАВЯМ,
ИЛИ ПЪК ГУБЯ РОДНАТА СЕСТРА?
ВЕКЪТ, НАРОДЪТ - В БОЛЕСТ ИЗТЕРЗАНИ.
АЗ СЪЩО НОСЯ БОЛКА - ТЕЖИНА.
А ПЕСЕНТА НА ДРЕВНИТЕ КАМБАНИ,
ГОРИ СЪРЦЕТО С ОСТРА СВЕТЛИНА.
1989, Превод: Дафинка Станева
Мъртвите не изчезват - те се връщат.
КОЙ В ЧЕХИЯ, КОЙ В ПОЛША, В КЪТЧЕ ПРУСКО
И ТУК - НАВРЕД ПОД МРАМОР, ЛЮЛЯК БЯЛ...
ВОЙНИШКИТЕ НИ ПАМЕТНИЦИ РУСКИ
СА ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВИТЕ СЕЛА...
И ХУТОРЪТ СЪС КЪЩИ ОВЕХТЕЛИ
ОТДАВНА ПЛУВА В ЗАЛЕЗНА ВЪЛНА.
ТОЙ - ОБЕЛИСК, ТРЕПТИ В МЪГЛА ПАСТЕЛНА
ТЪЙ ТЪЖНО - СЯКАШ С НЯКАКВА ВИНА.
И - ГЛУХИ ЗА ЗОРА СТУДЕНА, ТИХА,
ПРЕГЪРБЕНИ В ТЪГА ОТ САМОТА,
ПО ДЕСЕТ ПЪТИ ПЛЕТОХА И ШИХА
СТАРИЦИТЕ ОДЕЖДИ ЗА СМЪРТТА.
И НЯМА СМЪРТ. ТОПЯТ СЕ КАТО ВОСЪК
ГОДИНИ, ХОРА В ЗЕМНАТА МЪГЛА.
И ЗАГЛУШАВА ГРОБИЩАТА ЗЛОСТНО
БЕЗОКО БЕЗРАЗЛИЧИЕ СЕГА.
РОСАТА, ЗАСКРЕЖЕНА ПОБЕЛЕЕ,
ШУМЯТ ТОПОЛИ В СВОДА ОПУСТЯЛ.
КЪДЕТО ГРОБОВЕТЕ КИЛНАТИ НЕМЕЯТ,
ОСИРОТЯВАТ РУСКИТЕ ПОЛЯ.
КЪДЕТО ДА МЕ НОСЕШЕ СЪДБАТА,
АЗ НЕ РАЗБИРАХ - НИ В ЧУЖД, НИ В РОДЕН КЪТ -
КАКВА ЛИ ВОЛЯ, СИЛА НЕПОНЯТНА
ПРЕМАХВА НИ ОТ ЗЕМНИЯ НИ ПЪТ.
АЛА ЗАЩО ЛИ НЯКЪДЕ СЕ РАДВАТ -
ТА БЕЗ ПРИЧИНА РАДОСТТА НЕ Е ДОБРА,
В МИГА, КОГАТО БРАТА СИ ЗАРАВЯМ,
ИЛИ ПЪК ГУБЯ РОДНАТА СЕСТРА?
ВЕКЪТ, НАРОДЪТ - В БОЛЕСТ ИЗТЕРЗАНИ.
АЗ СЪЩО НОСЯ БОЛКА - ТЕЖИНА.
А ПЕСЕНТА НА ДРЕВНИТЕ КАМБАНИ,
ГОРИ СЪРЦЕТО С ОСТРА СВЕТЛИНА.
1989, Превод: Дафинка Станева
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
