Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.09.2014 12:48 -
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО? - ХРИСТО ФОТЕВ
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО?
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО?
НАИСТИНА ЛИ? ЛЯТОТО МЕ ГЛЕДАШЕ.
С ОЧИТЕ СИ ОТНОВО МЕ ЦЕЛУВАШЕ.
А ВЯТЪРЪТ СЕ БЛЪСКАШЕ ВЪВ РОКЛЯТА,
ПРЕГРЪЩАШЕ НОЗЕТЕ Й, ДОКОСВАШЕ
ПО УСТНИТЕ Й СЯНКАТА НА ЗАЛЕЗА
И ЦЯЛАТА НЕСПИРНО Я ЛЮЛЕЕШЕ -
ЗАВИЖДАХА МУ МОЖЕ БИ РЪЦЕТЕ МИ...
ЗАВИНАГИ ЛИ? ЛЯТОТО МЕ ГЛЕДАШЕ.
ОЧИТЕ МУ ОТНОВО ОБЕЩАВАХА
ЗАВРЪЩАНЕ, ПО-ХУБАВО ОТ ПЪРВОТО -
НИЙ, ВЛЮБЕНИТЕ, ВЯРВАМЕ НА ЛЯТОТО.
НИЙ ВЛЮБЕНИТЕ, ВИНАГИ ПОТЪВАМЕ
В ОЧИТЕ МУ ДЪЛБОКИ - В НАЙ-ДЪЛБОКОТО,
КЪДЕТО СА ЗЕЛЕНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ
НА СЪЛЗИТЕ... НИЙ ВЕЧНО СЕ УСМИХВАМЕ.
И УСТНИТЕ НИ ВЕЧНО СА УПЛАШЕНИ.
И ВЕЧНО, ВЕЧНО, ВЕЧНО ИСКАМЕ -
ДА ЗАДЪРЖИМЕ ЗА МИНУТА ЛЯТОТО.
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО?
НАИСТИНА ЛИ? БЪРЗО СЕ ПРИТИСКАМЕ.
И МАХАМЕ С РЪЦЕТЕ СИ... И ГЛАРУСА,
И ВЯТЪРА, И ЗАЛЕЗА ТЪРЖЕСТВЕНО
ЩЕ СЪОБЩЯ НА ВСЕКИ, ЧЕ ЗА СОФИЯ
СЪС ВЛАКА В ДЕСЕТ СИ ЗАМИНА ЛЯТОТО.
ПО ДЯВОЛИТЕ! ВСИЧКО Е ИЗВЕСТНО.
ИЗВЕСТНО Е. НО ВСЕ ПАК ОСТАВЕТЕ МЕ
ДА СЕ УДАВЯ В ПОГЛЕДА НА ЛЯТОТО.
ДА МЕ ВЪЛНУВА БЕГЛОТО ДОКОСВАНЕ
НА МЛАДИТЕ Й КОЛЕНЕ... И В ПРЪСТИТЕ,
ЗАМРЕЖИЛИ ЛИЦЕТО МИ ИЗОПНАТО,
ДА ПРОЗВУЧАТ ТРЪСТИКИТЕ СОЗОПОЛСКИ.
КАКВО, ЧЕ Е ИЗВЕСТНО. ОСТАВЕТЕ МЕ
ДА Й ГОВОРЯ И ДА ВЯРВАМ С ЕДНАКВО
ЗАБРАВЕНО, ДЕТИНСКО ИЗУМЛЕНИЕ,
ЧЕ МЕ ОБИЧА, ЧЕ Е МНОГО ВЛЮБЕНА,
ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ МЕ ОБИЧА... ЛЯТОТО
МИ МАХА ДЪЛГО СЪС РЪКА... АХ, ЛЯТОТО
НЕ ИСКАШЕ ДА СИ ОТИДЕ...
Христо Фотев
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО?
НАИСТИНА ЛИ? ЛЯТОТО МЕ ГЛЕДАШЕ.
С ОЧИТЕ СИ ОТНОВО МЕ ЦЕЛУВАШЕ.
А ВЯТЪРЪТ СЕ БЛЪСКАШЕ ВЪВ РОКЛЯТА,
ПРЕГРЪЩАШЕ НОЗЕТЕ Й, ДОКОСВАШЕ
ПО УСТНИТЕ Й СЯНКАТА НА ЗАЛЕЗА
И ЦЯЛАТА НЕСПИРНО Я ЛЮЛЕЕШЕ -
ЗАВИЖДАХА МУ МОЖЕ БИ РЪЦЕТЕ МИ...
ЗАВИНАГИ ЛИ? ЛЯТОТО МЕ ГЛЕДАШЕ.
ОЧИТЕ МУ ОТНОВО ОБЕЩАВАХА
ЗАВРЪЩАНЕ, ПО-ХУБАВО ОТ ПЪРВОТО -
НИЙ, ВЛЮБЕНИТЕ, ВЯРВАМЕ НА ЛЯТОТО.
НИЙ ВЛЮБЕНИТЕ, ВИНАГИ ПОТЪВАМЕ
В ОЧИТЕ МУ ДЪЛБОКИ - В НАЙ-ДЪЛБОКОТО,
КЪДЕТО СА ЗЕЛЕНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ
НА СЪЛЗИТЕ... НИЙ ВЕЧНО СЕ УСМИХВАМЕ.
И УСТНИТЕ НИ ВЕЧНО СА УПЛАШЕНИ.
И ВЕЧНО, ВЕЧНО, ВЕЧНО ИСКАМЕ -
ДА ЗАДЪРЖИМЕ ЗА МИНУТА ЛЯТОТО.
НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО?
НАИСТИНА ЛИ? БЪРЗО СЕ ПРИТИСКАМЕ.
И МАХАМЕ С РЪЦЕТЕ СИ... И ГЛАРУСА,
И ВЯТЪРА, И ЗАЛЕЗА ТЪРЖЕСТВЕНО
ЩЕ СЪОБЩЯ НА ВСЕКИ, ЧЕ ЗА СОФИЯ
СЪС ВЛАКА В ДЕСЕТ СИ ЗАМИНА ЛЯТОТО.
ПО ДЯВОЛИТЕ! ВСИЧКО Е ИЗВЕСТНО.
ИЗВЕСТНО Е. НО ВСЕ ПАК ОСТАВЕТЕ МЕ
ДА СЕ УДАВЯ В ПОГЛЕДА НА ЛЯТОТО.
ДА МЕ ВЪЛНУВА БЕГЛОТО ДОКОСВАНЕ
НА МЛАДИТЕ Й КОЛЕНЕ... И В ПРЪСТИТЕ,
ЗАМРЕЖИЛИ ЛИЦЕТО МИ ИЗОПНАТО,
ДА ПРОЗВУЧАТ ТРЪСТИКИТЕ СОЗОПОЛСКИ.
КАКВО, ЧЕ Е ИЗВЕСТНО. ОСТАВЕТЕ МЕ
ДА Й ГОВОРЯ И ДА ВЯРВАМ С ЕДНАКВО
ЗАБРАВЕНО, ДЕТИНСКО ИЗУМЛЕНИЕ,
ЧЕ МЕ ОБИЧА, ЧЕ Е МНОГО ВЛЮБЕНА,
ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ МЕ ОБИЧА... ЛЯТОТО
МИ МАХА ДЪЛГО СЪС РЪКА... АХ, ЛЯТОТО
НЕ ИСКАШЕ ДА СИ ОТИДЕ...
Христо Фотев
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
