Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
06.01.2015 09:52 -
АВТОХТОНИЯ - ДАРИНА ДЕЧЕВА
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2015 09:53
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 06.01.2015 09:53
АВТОХТОНИЯ
НА СТЪЛБА РАЗСТОЯНИЕ, ЕДВА-ЕДВА ПРИВЕДЕН,
НАДНИКНА БОГ КЪМ НИСКОТО ПРЕЗ ОБЛАЦИ И ПУШЕК.
ЗЕМЯТА БЕШЕ В СТРУПЕИ, ОЛЮЩЕНА ДО БЕДНОСТ.
ЗЕМЯТА БЕШЕ НИЧИЯ. И ТОЙ СЕ ПОЗАСЛУША
ВЪВ ТИХОТО БЪЛБУКАНЕ НА ХОРАТА БЕЗ ДУМИ;
ВЪВ КРЯСЪКА НА ВРАНИТЕ, ОПОСКАЛИ ЗЪРНАТА;
ВЪВ ПИСЪКА НА МАЙКИТЕ, ПО-СИРОТНИ ОТ ЧУМА;
ВЪВ ВЯТЪРА. ВЪВ ВОЯ МУ, УВИСНАЛ ПОД БЪРДАТА.
И СЛУШАШЕ ГИ, СЛУШАШЕ... И ВЗЕ ДА ОГЛУШАВА.
НАСТРЪХВАШЕ БРАДАТА МУ, БЕЛЕЕХА ОЧИТЕ:
ОПОМНИ СЕ - БЕ САМ. И САМОТАТА ГО ЗАДАВИ.
И КАТО ЛУД ПО СТЪЛБАТА СЕ СУРНА ПО НОЩИТЕ.
ИЗРОВИ ШЕПА КОРЕНИ И С КАМЪНИ ГИ СМЕСИ.
И МАЧКАШЕ ГИ В ШЕПИТЕ... СТУДЕНО БЕШЕ. СТРАШНО.
НЕ СЕ ПОЖАЛИ СТАРЕЦЪТ. И ЖЪНА ПАК, И ТЕСА.
НАПРАВИ НОВИ ХОРАТА. ПОГЛЕДНА ГИ... УПЛАШЕН.
СЪВСЕМ СИ БЯХА СЪЩИТЕ. СЪС КАЛНИ, КРИВИ ПРЪСТИ,
ВИДЯ ГИ ОТ ЗЕМЯТА МУ ЧУДОВИЩНО ДА НИКНАТ.
ПОЗНАВАШЕ ГИ. ВЯРВАШЕ ДО ГРОБ, ЧЕ ЩЕ ВЪЗКРЪСНАТ
И НАД ПРЪСТТА МУ, НЕГОВАТА НЯКОГА ЩЕ ЛИТНАТ.
СЪНУВАШЕ ГИ СТАРЕЦЪТ, СЪНУВА ОЩЕ... ПЛАЧЕ,
ОСТАНАЛ САМ НАД ВРАНИТЕ, НАД ОБЛАЦИ И ПУШЕК.
А НОВИТЕ МУ ХОРА СВОЙТЕ СТАРИ СЕНКИ ВЛАЧАТ
И ЗАКОПАВАТ СТЪЛБАТА. И НЕГО. В КАЛ ДО ГУША.
.jpg)
Дарина Дечева
НА СТЪЛБА РАЗСТОЯНИЕ, ЕДВА-ЕДВА ПРИВЕДЕН,
НАДНИКНА БОГ КЪМ НИСКОТО ПРЕЗ ОБЛАЦИ И ПУШЕК.
ЗЕМЯТА БЕШЕ В СТРУПЕИ, ОЛЮЩЕНА ДО БЕДНОСТ.
ЗЕМЯТА БЕШЕ НИЧИЯ. И ТОЙ СЕ ПОЗАСЛУША
ВЪВ ТИХОТО БЪЛБУКАНЕ НА ХОРАТА БЕЗ ДУМИ;
ВЪВ КРЯСЪКА НА ВРАНИТЕ, ОПОСКАЛИ ЗЪРНАТА;
ВЪВ ПИСЪКА НА МАЙКИТЕ, ПО-СИРОТНИ ОТ ЧУМА;
ВЪВ ВЯТЪРА. ВЪВ ВОЯ МУ, УВИСНАЛ ПОД БЪРДАТА.
И СЛУШАШЕ ГИ, СЛУШАШЕ... И ВЗЕ ДА ОГЛУШАВА.
НАСТРЪХВАШЕ БРАДАТА МУ, БЕЛЕЕХА ОЧИТЕ:
ОПОМНИ СЕ - БЕ САМ. И САМОТАТА ГО ЗАДАВИ.
И КАТО ЛУД ПО СТЪЛБАТА СЕ СУРНА ПО НОЩИТЕ.
ИЗРОВИ ШЕПА КОРЕНИ И С КАМЪНИ ГИ СМЕСИ.
И МАЧКАШЕ ГИ В ШЕПИТЕ... СТУДЕНО БЕШЕ. СТРАШНО.
НЕ СЕ ПОЖАЛИ СТАРЕЦЪТ. И ЖЪНА ПАК, И ТЕСА.
НАПРАВИ НОВИ ХОРАТА. ПОГЛЕДНА ГИ... УПЛАШЕН.
СЪВСЕМ СИ БЯХА СЪЩИТЕ. СЪС КАЛНИ, КРИВИ ПРЪСТИ,
ВИДЯ ГИ ОТ ЗЕМЯТА МУ ЧУДОВИЩНО ДА НИКНАТ.
ПОЗНАВАШЕ ГИ. ВЯРВАШЕ ДО ГРОБ, ЧЕ ЩЕ ВЪЗКРЪСНАТ
И НАД ПРЪСТТА МУ, НЕГОВАТА НЯКОГА ЩЕ ЛИТНАТ.
СЪНУВАШЕ ГИ СТАРЕЦЪТ, СЪНУВА ОЩЕ... ПЛАЧЕ,
ОСТАНАЛ САМ НАД ВРАНИТЕ, НАД ОБЛАЦИ И ПУШЕК.
А НОВИТЕ МУ ХОРА СВОЙТЕ СТАРИ СЕНКИ ВЛАЧАТ
И ЗАКОПАВАТ СТЪЛБАТА. И НЕГО. В КАЛ ДО ГУША.
.jpg)
Дарина Дечева
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
