Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
17.04.2015 09:58 -
ПРОЗОРЕЦЪТ НА ПОЕТА - ПАВЛИНА ПАВЛОВА
ПРОЗОРЕЦЪТ НА ПОЕТА
ВЪЗДИША ТИШИНАТА ПО ОТМИНАЛИЯ ДЕН -
ТОЙ БЕШЕ ПЪСТЪР, ПЪЛЕН С ГРОХОТ, СМЯХ И СЪЛЗИ.
ТОЙ БЕШЕ ТЪЖНО-СМЕШЕН, КАТО КЛОУН ПРЕДРЕШЕН
ПОД КУПОЛА НА ЦИРК НЕБЕСЕН ПАК ЗАБЪРЗАН.
СЕГА СА МАСКИТЕ СВАЛЕНИ. ТИХО Е НАВРЕД.
НИМА У ВСЕКИГО ЖИВЕЕ ТАЙНО ЯНУС -
ДВУЛИЧЕН И СТУДЕН, ДОБЪР, ЗАСМЯН ИЛИ ПРЕВЗЕТ,
НА КРЪСТ РАЗПЪВАН ЗАРАД НЕЧИЯ БЕЗДАРНОСТ.
И СЯКАШ НЯМА, НЯМА ПЪТ В НОЩТА КАТО МОРЕ
(РЕДУВАТ СЕ ДЕНЯТ С НОЩТА НА ПРИЛИВ-ОТЛИВ).
ПОЕТЪТ БИ МОГЪЛ ЛУНАТА ДА СИ ИЗБЕРЕ,
ДА Я ПРЕВЪРНЕ В ЛОДКА, ДА ОТПЛАВА ВОЛНО.
НО ДРУГИТЕ КАКВО ДА ПРАВЯТ? КЪСНО Е ЗА ТЯХ!
СТРАХЪТ ГИ ЯХВА, КАРА ГИ ДА ТИЧАТ ЛУДО
ДО УТРОТО, КОЕТО ГИ ЗАМЕРЯ С ШЕПИ ПРАХ
И ГИ ЗАСТАВЯ БЕЗ ПОЧИВКА ДА СЕ ТРУДЯТ.
ДЕНЯТ Е ПРЕДРЕШЕН, ПРИВИДНО ВЕСЕЛО ТЕЧЕ,
С УСМИВКА ВСИЧКИ ПОМЕЖДУ СИ РАЗГОВАРЯТ.
НО ВЪРНАТ ЛИ СЕ ВКЪЩИ, СЯКАШ БУДЯТ ЗЛО ЗВЕРЧЕ,
И ТАМ, ЗАД СПУСНАТИ ПЕРДЕТА ГО ЗАТВАРЯТ.
А ТИШИНАТА ПАК ВЪЗДИША В РЕХАВИЯ МРАК,
ПОДГОНВА КОТКИТЕ, ОПАШКИТЕ ИМ ДЪРПА.
ЕДИН ПРОЗОРЕЦ СВЕТИ В ТЪМНОТО КАТО МАЯК
И ВЪРХУ ПЪТЯ МЛЕЧЕН ХВЪРЛЯ СВОЙТА КЪРПА...
Автор: Павлина Павлова
Из „Лабиринт на самотата"
ВЪЗДИША ТИШИНАТА ПО ОТМИНАЛИЯ ДЕН -
ТОЙ БЕШЕ ПЪСТЪР, ПЪЛЕН С ГРОХОТ, СМЯХ И СЪЛЗИ.
ТОЙ БЕШЕ ТЪЖНО-СМЕШЕН, КАТО КЛОУН ПРЕДРЕШЕН
ПОД КУПОЛА НА ЦИРК НЕБЕСЕН ПАК ЗАБЪРЗАН.
СЕГА СА МАСКИТЕ СВАЛЕНИ. ТИХО Е НАВРЕД.
НИМА У ВСЕКИГО ЖИВЕЕ ТАЙНО ЯНУС -
ДВУЛИЧЕН И СТУДЕН, ДОБЪР, ЗАСМЯН ИЛИ ПРЕВЗЕТ,
НА КРЪСТ РАЗПЪВАН ЗАРАД НЕЧИЯ БЕЗДАРНОСТ.
И СЯКАШ НЯМА, НЯМА ПЪТ В НОЩТА КАТО МОРЕ
(РЕДУВАТ СЕ ДЕНЯТ С НОЩТА НА ПРИЛИВ-ОТЛИВ).
ПОЕТЪТ БИ МОГЪЛ ЛУНАТА ДА СИ ИЗБЕРЕ,
ДА Я ПРЕВЪРНЕ В ЛОДКА, ДА ОТПЛАВА ВОЛНО.
НО ДРУГИТЕ КАКВО ДА ПРАВЯТ? КЪСНО Е ЗА ТЯХ!
СТРАХЪТ ГИ ЯХВА, КАРА ГИ ДА ТИЧАТ ЛУДО
ДО УТРОТО, КОЕТО ГИ ЗАМЕРЯ С ШЕПИ ПРАХ
И ГИ ЗАСТАВЯ БЕЗ ПОЧИВКА ДА СЕ ТРУДЯТ.
ДЕНЯТ Е ПРЕДРЕШЕН, ПРИВИДНО ВЕСЕЛО ТЕЧЕ,
С УСМИВКА ВСИЧКИ ПОМЕЖДУ СИ РАЗГОВАРЯТ.
НО ВЪРНАТ ЛИ СЕ ВКЪЩИ, СЯКАШ БУДЯТ ЗЛО ЗВЕРЧЕ,
И ТАМ, ЗАД СПУСНАТИ ПЕРДЕТА ГО ЗАТВАРЯТ.
А ТИШИНАТА ПАК ВЪЗДИША В РЕХАВИЯ МРАК,
ПОДГОНВА КОТКИТЕ, ОПАШКИТЕ ИМ ДЪРПА.
ЕДИН ПРОЗОРЕЦ СВЕТИ В ТЪМНОТО КАТО МАЯК
И ВЪРХУ ПЪТЯ МЛЕЧЕН ХВЪРЛЯ СВОЙТА КЪРПА...
Автор: Павлина Павлова
Из „Лабиринт на самотата"
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
