Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
23.06.2015 16:18 -
УТАЕН ПОКОЙ - ДИМИТЪР ГОРСОВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2015 16:18
Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 23.06.2015 16:18
УТАЕН ПОКОЙ
ПАК МЕ ВИКА НА ТРЕВИТЕ БЕЗПОГРЕШНИЯТ ПОКОЙ.
И ДУШАТА ОТМАЛЯВА, СВЛИЧА ТРЪПКА КОЛЕНЕТЕ...
ЩЕ ПРИСЕДНА ТУК, КРАЙ УМОРЕНИТЕ СКАЛИ, КЪДЕТО
В ЛУННИ СЕНКИ ЧАКАТ ВЕСТ ОТ ХОРИЗОНТА ДЪРВЕСАТА
И КЪДЕТО В МЛЕЧНИ ВИРОВЕ, ПРЕЗ ТРУДНИ ЖЪТВИ,
САМОДИВИТЕ ОТ ДЕТСТВОТО ДО ДНЕС ПОЯТ
БЕЛИТЕ ЖРЕБЦИ НА СЪНОВИДЕНИЯТА МИ...
ЩЕ ПРИСЕДНА В ЖАЛ БЕЗ ИМЕ И БЕЗ ПАМЕТ, И БЕЗ ВРЕМЕ...
С ДЛАН, РАНЕНА ОТ ЛИШЕНИЯТА, ЩЕ ПОГАЛЯ
В ЛАНСКИ СПОМЕН УМОРЕНИЯ ЦЪФТЕЖ НА ПЕРУНИКИТЕ,
ЩЕ НАДНИКНА ПО-ДАЛЕЧ И ЩЕ ПОПИТАМ МАМА:
В АЛЧЕН ГЛАД ЗА ТИЯ ДАРОВЕ ЛИ ТИЧАХ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ,
ИЛИ ДЪЛЪГ СТРАХ ОТ СЛЯП ПРОВАЛ, С РЪКА КОРАВА МЕ Е ВОДИЛ?...
МОЖЕ БИ ДОДЕТО ДНИТЕ ГРУБО СА МЕ СРИТВАЛИ
В СМЕТИЩНИТЕ ЪГЛИ НА ЖИВОТА, СЪМ РАЗБРАЛ:
ГЛУХОТАТА НЯМА НИКОГА ДА МЕ СПАСИ И В МОЯ СЛУХ
ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ГАНГРЕНЯСВАТ ДУМИТЕ ЗА ЧЕСТ, КОИТО
ЗЛОСТНИ ЧЕЛЮСТИ БЕЗСКРУПУЛНО РАЗКЪРВАВИХА...
БИЛ СЪМ МОЖЕ БИ ОБЪРКАН И БЕЗСИЛЕН
ДА ГИ ИЗВЕДА ДО ГЕРОИЧНИТЕ БАЛАДИ НА ЖИВОТА;
БИЛ СЪМ НИЩ НАВЯРНО, И ОРИСАН
САМ ДА СЛАГАМ КРЪСТНИ ЗНАЦИ НАД СТРАДАНИЯТА СИ...
А СЕГА КЪМ УТАЕН ПОКОЙ МЕ ВОДЯТ БОСОНОГИТЕ ТРЕВИ;
ПТИЦА В ХРАСТИТЕ, ОТ ВЕКОВЕ ГНЕЗДЯЩА, ПЕЕ ХИМНИТЕ
НА ВСИЧКИ РОЖДЕСТВА;
МЪРТВИ ЕРИ В ПРОЦЕПИТЕ НА СКАЛИТЕ ШУМОЛЯТ;
ПЛУВАТ ВИДРИ НАД ПРЕГЛЪТНАТИ
ОТ ИЗВОРИТЕ ЗАРЕВА...
... И СЕ СВЛИЧАТ НАД МЕН БЕЛИТЕ КЪДЕЛИ НА СЪНЯ...
Автор: Димитър Горсов
Из „Тишини и сенки"
ПАК МЕ ВИКА НА ТРЕВИТЕ БЕЗПОГРЕШНИЯТ ПОКОЙ.
И ДУШАТА ОТМАЛЯВА, СВЛИЧА ТРЪПКА КОЛЕНЕТЕ...
ЩЕ ПРИСЕДНА ТУК, КРАЙ УМОРЕНИТЕ СКАЛИ, КЪДЕТО
В ЛУННИ СЕНКИ ЧАКАТ ВЕСТ ОТ ХОРИЗОНТА ДЪРВЕСАТА
И КЪДЕТО В МЛЕЧНИ ВИРОВЕ, ПРЕЗ ТРУДНИ ЖЪТВИ,
САМОДИВИТЕ ОТ ДЕТСТВОТО ДО ДНЕС ПОЯТ
БЕЛИТЕ ЖРЕБЦИ НА СЪНОВИДЕНИЯТА МИ...
ЩЕ ПРИСЕДНА В ЖАЛ БЕЗ ИМЕ И БЕЗ ПАМЕТ, И БЕЗ ВРЕМЕ...
С ДЛАН, РАНЕНА ОТ ЛИШЕНИЯТА, ЩЕ ПОГАЛЯ
В ЛАНСКИ СПОМЕН УМОРЕНИЯ ЦЪФТЕЖ НА ПЕРУНИКИТЕ,
ЩЕ НАДНИКНА ПО-ДАЛЕЧ И ЩЕ ПОПИТАМ МАМА:
В АЛЧЕН ГЛАД ЗА ТИЯ ДАРОВЕ ЛИ ТИЧАХ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ,
ИЛИ ДЪЛЪГ СТРАХ ОТ СЛЯП ПРОВАЛ, С РЪКА КОРАВА МЕ Е ВОДИЛ?...
МОЖЕ БИ ДОДЕТО ДНИТЕ ГРУБО СА МЕ СРИТВАЛИ
В СМЕТИЩНИТЕ ЪГЛИ НА ЖИВОТА, СЪМ РАЗБРАЛ:
ГЛУХОТАТА НЯМА НИКОГА ДА МЕ СПАСИ И В МОЯ СЛУХ
ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ГАНГРЕНЯСВАТ ДУМИТЕ ЗА ЧЕСТ, КОИТО
ЗЛОСТНИ ЧЕЛЮСТИ БЕЗСКРУПУЛНО РАЗКЪРВАВИХА...
БИЛ СЪМ МОЖЕ БИ ОБЪРКАН И БЕЗСИЛЕН
ДА ГИ ИЗВЕДА ДО ГЕРОИЧНИТЕ БАЛАДИ НА ЖИВОТА;
БИЛ СЪМ НИЩ НАВЯРНО, И ОРИСАН
САМ ДА СЛАГАМ КРЪСТНИ ЗНАЦИ НАД СТРАДАНИЯТА СИ...
А СЕГА КЪМ УТАЕН ПОКОЙ МЕ ВОДЯТ БОСОНОГИТЕ ТРЕВИ;
ПТИЦА В ХРАСТИТЕ, ОТ ВЕКОВЕ ГНЕЗДЯЩА, ПЕЕ ХИМНИТЕ
НА ВСИЧКИ РОЖДЕСТВА;
МЪРТВИ ЕРИ В ПРОЦЕПИТЕ НА СКАЛИТЕ ШУМОЛЯТ;
ПЛУВАТ ВИДРИ НАД ПРЕГЛЪТНАТИ
ОТ ИЗВОРИТЕ ЗАРЕВА...
... И СЕ СВЛИЧАТ НАД МЕН БЕЛИТЕ КЪДЕЛИ НА СЪНЯ...
Автор: Димитър Горсов
Из „Тишини и сенки"
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
