Страхотно е. Много истина казва. Погубваме се като хора, много се заблуждаваме един, друг и все търсим вината у другия. Липсва ни и честността да се погледнем в очите. Някак ни се иска другите да се сещат от какво имаме нужда, без да знаем и за собствените си потребности. Загърбихме душите си в името на материалното. И се изгубихме..

Материалното. То - материалното, винаги е привличало човешкото око. Само че, преди години всеки се стараеше (почти всеки) да го получи със труд и постоянство. Сега обаче трудът и постоянството не са изобщо на мода. Всеки иска всичко, дори и да не му е нужно, но да му го „дадат", защото той го „заслужава".
Изчезна обичта между хората, уважението, другарството.
Станахме груби и предизвикателни. И какви ли още... ще станем.
Хубава вечер!