Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
05.08.2015 21:53 -
НА БОГ ВЪВ ШЕПИТЕ - НАДЕЖДА АВРАМОВА
НА БОГ ВЪВ ШЕПИТЕ
ЧАСТИЦА ОТ ВСЕЛЕНАТА. АЗ. МЕЖДУ ДВЕ ВСЕЛЕНИ.
ПЕСЪЧИНКА ОТ ДУНАВА ДЪЛГОВЕЧЕН ОТРОНЕНА.
ОТ НЕГО ПОЕЛА КРЪВТА СИ ТОПЛА ВЪВ ВЕНИТЕ.
ОТ СЪДБАТА В ЖЕСТОКИ БУРИ И ПЛАМЪЦИ ГОНЕНА.
КАМЪК ТВЪРД ОТ ВИСОКО ПОНЕСЕН ПО УРВИ СТРЪМНИ,
ТРОШЕН И НОСЕН НА МИЛИОНИ ДРЕБНИ ПАРЧЕТА,
ОТ ПОТОЦИ ПОЕТИ И РЕКИ В УСОИ ТЪМНИ,
НА ПЕСАЧИНКА ОСТРА ОСТАНА МИ СЪРЦЕТО.
ОТ ПТИЦИ ПОГАЛВАНА, ОТ ЧОВЕЦИ ТЪПКАНА,
СВИЛА СЕ ДО ПЕСЪЧИНКИТЕ ОБЛИ ЗА ТОПЛИНА,
ОТ ДЪЖДОВЕ БУЙНИ НА НЯКЪДЕ ОТПЪДЕНА,
ЗАПАЗИХ СИ ДО ДУНАВА ПЪЛНОВОДЕН ПАДИНА.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ С ОБИЧ СЪРЦЕТО МИ ПЪЛНЕХА.
ЛЕДОХОДИ ГО ПРОНИЗВАХА КАТО ОГЪН ОТ ЛЕД.
В ПЪЛНОВОДИЯ ОЧИТЕ МИ ЗРЯЩИ ПОТЪВАХА.
НО ЧОВЕКЪТ ОСТАНА СИ ВЪВ ВСИЧКО НАЙ-ГРУБ.
ВРЕМЕТО-МИГНОВЕНИЕ СЪРЦЕТО МИ ОПАЗИ.
А БОГА В ШЕПИ ДЪРЖЕШЕ МОЯТА ВЕЧНА ДУША.
ЩО БОЛКИ, ЩО СЪЛЗИ В ЖИВОТА СИ ПРЕГАЗИХ,
НО С ОБИЧ И ДОБРИНА, ЕТО МЕ, ОЦЕЛЯХ.
Автор: Надежда Аврамова
ЧАСТИЦА ОТ ВСЕЛЕНАТА. АЗ. МЕЖДУ ДВЕ ВСЕЛЕНИ.
ПЕСЪЧИНКА ОТ ДУНАВА ДЪЛГОВЕЧЕН ОТРОНЕНА.
ОТ НЕГО ПОЕЛА КРЪВТА СИ ТОПЛА ВЪВ ВЕНИТЕ.
ОТ СЪДБАТА В ЖЕСТОКИ БУРИ И ПЛАМЪЦИ ГОНЕНА.
КАМЪК ТВЪРД ОТ ВИСОКО ПОНЕСЕН ПО УРВИ СТРЪМНИ,
ТРОШЕН И НОСЕН НА МИЛИОНИ ДРЕБНИ ПАРЧЕТА,
ОТ ПОТОЦИ ПОЕТИ И РЕКИ В УСОИ ТЪМНИ,
НА ПЕСАЧИНКА ОСТРА ОСТАНА МИ СЪРЦЕТО.
ОТ ПТИЦИ ПОГАЛВАНА, ОТ ЧОВЕЦИ ТЪПКАНА,
СВИЛА СЕ ДО ПЕСЪЧИНКИТЕ ОБЛИ ЗА ТОПЛИНА,
ОТ ДЪЖДОВЕ БУЙНИ НА НЯКЪДЕ ОТПЪДЕНА,
ЗАПАЗИХ СИ ДО ДУНАВА ПЪЛНОВОДЕН ПАДИНА.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ С ОБИЧ СЪРЦЕТО МИ ПЪЛНЕХА.
ЛЕДОХОДИ ГО ПРОНИЗВАХА КАТО ОГЪН ОТ ЛЕД.
В ПЪЛНОВОДИЯ ОЧИТЕ МИ ЗРЯЩИ ПОТЪВАХА.
НО ЧОВЕКЪТ ОСТАНА СИ ВЪВ ВСИЧКО НАЙ-ГРУБ.
ВРЕМЕТО-МИГНОВЕНИЕ СЪРЦЕТО МИ ОПАЗИ.
А БОГА В ШЕПИ ДЪРЖЕШЕ МОЯТА ВЕЧНА ДУША.
ЩО БОЛКИ, ЩО СЪЛЗИ В ЖИВОТА СИ ПРЕГАЗИХ,
НО С ОБИЧ И ДОБРИНА, ЕТО МЕ, ОЦЕЛЯХ.
Автор: Надежда Аврамова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
