Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
25.10.2015 13:28 -
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ - ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ
НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИТЕЙСКАТА ГЪЛЧАВА,
НАЙ-СИЛНО СЪМ УСЕЩАЛ БЛИЗОСТТА
НА ТРИ НЕЩА, КОИТО ИЗБРОЯВАМ:
ЛЮБИМАТА, ПРИЯТЕЛЯТ, СМЪРТТА...
ЛЮБИМАТА - СЪС ИМЕ И БЕЗ ИМЕ.
ЛЮБИМАТА СЪС МНОГО ИМЕНА.
ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА, ИЗГРЯЛА ЗИМЕ.
СРЕДНОЩНО СЛЪНЦЕ. УТРО СЪС ЛУНА.
ЗАДЪХАН ВИК В МЪЛЧАНИЕТО ПУСТО.
БОДЛИВА РОЗА НА САМОТЕН ХЪЛМ,
КОЯТО МЕ РАНЯВА С НЕЖНО ЧУВСТВО,
ЧЕ ВЕЧНОТО ИЗКУСТВО НЕ Е СЪН...
ПРИЯТЕЛЯТ - РАЗЛИЧЕН И ЕДНАКЪВ.
СЪС СВОИ ГРИЖИ И СЪС СОБСТВЕН ГЛАС.
НО КОЙТО В РАДОСТТА МИ НЕ Е ПЛАКАЛ
И НЕ Е ПЯЛ, КОГАТО ПЛАЧА АЗ.
С КОГОТО ДВОЙНО НА СВЕТА ЖИВЕЯ,
НО БЕЗ ДА БЪДА ТЪМНО РАЗДВОЕН,
С КОГОТО ОБЩО, ПОД ЕДНА ИДЕЯ
ВЪРВИ НЕСЪВЪРШЕНИЯТ НИ ДЕН...
А ПЪК СМЪРТТА... ЗА НЕЯ НЯМАМ ДУМИ.
ТЯ МОЖЕ ДА ЛЕТИ И ДА ПЪЛЗИ,
ДА ВЛИЗА ТИХО В ПРАЗНИЦИТЕ ШУМНИ
И ДА КРЕЩИ В НАЙ-ТИХИТЕ СЪЛЗИ.
ДА, ИМА СМЪРТ! НО НЕКА Е ТАКАВА -
ДА СВЪРШИ С МЕН, НО НЕ И СЪС СВЕТА!
И НЯКОЙ ДРУГ СЛЕД МЕН ДА ИЗБРОЯВА:
ЛЮБИМАТА, ПРИЯТЕЛЯТ, СМЪРТТА...
Автор: Георги Константинов
НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИТЕЙСКАТА ГЪЛЧАВА,
НАЙ-СИЛНО СЪМ УСЕЩАЛ БЛИЗОСТТА
НА ТРИ НЕЩА, КОИТО ИЗБРОЯВАМ:
ЛЮБИМАТА, ПРИЯТЕЛЯТ, СМЪРТТА...
ЛЮБИМАТА - СЪС ИМЕ И БЕЗ ИМЕ.
ЛЮБИМАТА СЪС МНОГО ИМЕНА.
ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА, ИЗГРЯЛА ЗИМЕ.
СРЕДНОЩНО СЛЪНЦЕ. УТРО СЪС ЛУНА.
ЗАДЪХАН ВИК В МЪЛЧАНИЕТО ПУСТО.
БОДЛИВА РОЗА НА САМОТЕН ХЪЛМ,
КОЯТО МЕ РАНЯВА С НЕЖНО ЧУВСТВО,
ЧЕ ВЕЧНОТО ИЗКУСТВО НЕ Е СЪН...
ПРИЯТЕЛЯТ - РАЗЛИЧЕН И ЕДНАКЪВ.
СЪС СВОИ ГРИЖИ И СЪС СОБСТВЕН ГЛАС.
НО КОЙТО В РАДОСТТА МИ НЕ Е ПЛАКАЛ
И НЕ Е ПЯЛ, КОГАТО ПЛАЧА АЗ.
С КОГОТО ДВОЙНО НА СВЕТА ЖИВЕЯ,
НО БЕЗ ДА БЪДА ТЪМНО РАЗДВОЕН,
С КОГОТО ОБЩО, ПОД ЕДНА ИДЕЯ
ВЪРВИ НЕСЪВЪРШЕНИЯТ НИ ДЕН...
А ПЪК СМЪРТТА... ЗА НЕЯ НЯМАМ ДУМИ.
ТЯ МОЖЕ ДА ЛЕТИ И ДА ПЪЛЗИ,
ДА ВЛИЗА ТИХО В ПРАЗНИЦИТЕ ШУМНИ
И ДА КРЕЩИ В НАЙ-ТИХИТЕ СЪЛЗИ.
ДА, ИМА СМЪРТ! НО НЕКА Е ТАКАВА -
ДА СВЪРШИ С МЕН, НО НЕ И СЪС СВЕТА!
И НЯКОЙ ДРУГ СЛЕД МЕН ДА ИЗБРОЯВА:
ЛЮБИМАТА, ПРИЯТЕЛЯТ, СМЪРТТА...
Автор: Георги Константинов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
