Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
28.03.2016 10:18 -
И ВЪПРЕКИ ТОВА... - ПЕТРАНКА БОЖКОВА
И ВЪПРЕКИ ТОВА...
НЕЩАСТИЕТО ИДВА ИЗВЕДНЪЖ
И БЕЗ ДА ПИТА... НИКОГА НЕ ПИТА.
ЗАЛИВА НИ КАТО ПОРОЕН ДЪЖД
И ВПИВА ХИЩНИ ПРЪСТИ ВЪВ ДУШИТЕ.
НЕЩАСТИЕТО НИКОГА НЕ СПИ,
НЕ СИ ПОЧИВА ДАЖЕ ВЪВ НЕДЕЛЯ.
ИЗПРЕЧВА СЕ НА ПЪТЯ НИ, МЪЛЧИ,
ПРИЦЕЛВА СЕ СПОКОЙНО. ПОСЛЕ - СТРЕЛЯ.
ТО ИМА СТРАШНО МНОГО ИМЕНА:
ПРЕДАДЕНА ЛЮБОВ - ПУСТИНЯ СИВА,
ПОНЯКОГА Е ЧУВСТВО ЗА ВИНА
ИЛИ ПЪК СТРАХ, ЧЕ НЕЩО СИ ОТИВА...
ПОНЯКОГА Е ПРОСТО САМОТА -
БЕЗКРАЙНА, КАТО ОКЕАН ДАЛЕЧЕН;
ГОРЧИВ УРОК, ПРЕСЪХНАЛА ТРЕВА
И ПОЛЕТ, ОТ СВЕТКАВИЦА ПОСЕЧЕН...
ПОНЯКОГА Е ИЗГОРЕНА ДЛАН,
ПРОТЕГНАТА В ОЧАКВАНЕ НА НЕЖНОСТ.
РЪЦЕТЕ МИ СА В БЕЛЕЗИ И ЗНАМ
КАК СЛЕД ТОВА ПРОПАДАМ БЕЗНАДЕЖДНО.
И ВЪПРЕКИ ТОВА, НЕЗНАЙНО КАК
ЖИВОТЪТ НИ АБСУРДЕН ПРОДЪЛЖАВА.
ЗАД ОКЕАНА СЕ ПОКАЗВА БРЯГ.
ПРЕЗ ОБЛАЦИТЕ СЛЪНЦЕ ЗАСИЯВА.
И НЕУСЕТНО, КАТО ПТИЧИ ВИК
ВНЕЗАПНО ЩАСТИЕТО НИ ДОКОСВА.
ТО ТРАЕ МИГ... ЕДИН-ЕДИНСТВЕН МИГ.
НО ЦЯЛ ЖИВОТ В ДУШИТЕ СИ ГО НОСИМ.
Автор: Петранка Божкова
НЕЩАСТИЕТО ИДВА ИЗВЕДНЪЖ
И БЕЗ ДА ПИТА... НИКОГА НЕ ПИТА.
ЗАЛИВА НИ КАТО ПОРОЕН ДЪЖД
И ВПИВА ХИЩНИ ПРЪСТИ ВЪВ ДУШИТЕ.
НЕЩАСТИЕТО НИКОГА НЕ СПИ,
НЕ СИ ПОЧИВА ДАЖЕ ВЪВ НЕДЕЛЯ.
ИЗПРЕЧВА СЕ НА ПЪТЯ НИ, МЪЛЧИ,
ПРИЦЕЛВА СЕ СПОКОЙНО. ПОСЛЕ - СТРЕЛЯ.
ТО ИМА СТРАШНО МНОГО ИМЕНА:
ПРЕДАДЕНА ЛЮБОВ - ПУСТИНЯ СИВА,
ПОНЯКОГА Е ЧУВСТВО ЗА ВИНА
ИЛИ ПЪК СТРАХ, ЧЕ НЕЩО СИ ОТИВА...
ПОНЯКОГА Е ПРОСТО САМОТА -
БЕЗКРАЙНА, КАТО ОКЕАН ДАЛЕЧЕН;
ГОРЧИВ УРОК, ПРЕСЪХНАЛА ТРЕВА
И ПОЛЕТ, ОТ СВЕТКАВИЦА ПОСЕЧЕН...
ПОНЯКОГА Е ИЗГОРЕНА ДЛАН,
ПРОТЕГНАТА В ОЧАКВАНЕ НА НЕЖНОСТ.
РЪЦЕТЕ МИ СА В БЕЛЕЗИ И ЗНАМ
КАК СЛЕД ТОВА ПРОПАДАМ БЕЗНАДЕЖДНО.
И ВЪПРЕКИ ТОВА, НЕЗНАЙНО КАК
ЖИВОТЪТ НИ АБСУРДЕН ПРОДЪЛЖАВА.
ЗАД ОКЕАНА СЕ ПОКАЗВА БРЯГ.
ПРЕЗ ОБЛАЦИТЕ СЛЪНЦЕ ЗАСИЯВА.
И НЕУСЕТНО, КАТО ПТИЧИ ВИК
ВНЕЗАПНО ЩАСТИЕТО НИ ДОКОСВА.
ТО ТРАЕ МИГ... ЕДИН-ЕДИНСТВЕН МИГ.
НО ЦЯЛ ЖИВОТ В ДУШИТЕ СИ ГО НОСИМ.
Автор: Петранка Божкова
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
