Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
04.05.2016 08:44 -
СКИТНИК - ЙОРДАН ВЕТВИНОВ
СКИТНИК
ЩЕ МЕ СРЕЩНЕ ПАК ВОЛНИЯТ, ВОЛНИЯТ ВЯТЪР,
ЩЕ СЕ БЛЪСКА О МЕН КАТ ПИЯН И ЩЕ БЯГА;
И ЩЕ ПИТА С ПРИСМЕХ ЖЕСТОКИЯТ ВЯТЪР:
„ПАК НАРАМИ, НАРАМИ ЛИ, БРАТЕ, ТОРБАТА,
ПАК ЛИ ТРЪГНА СЛЕД ТВОЯТА ЧЕРНА ТОЯГА?"
УТРЕ В ТЪМНИ ЗОРИ АЗ ОТТУК ЩЕ ЗАМИНА,
С ЧЕРЕН ХЛЯБ В ТОРБА, С ЧЕРНА МЪКА, В ДУШАТА.
УТРЕ ПАК. НАКЪДЕ? ВСЕ ЕДНО - ЩЕ ЗАМИНА.
ПРИЕМИ МЕ, ПОЛЕ, ТЪМЕН ЛЕС И ПУСТИНЯ.
ПРИЕМЕТЕ МЕ, МОИ ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ.
АЗ СЪМ И САМ. АЗ СЪМ СКИТНИК БЕЗДОМЕН
И КОПНЕЯ ПРИ ВАС КАТО БРАТ ДА ПОЧИНА.
АЗ РАЗНАСЯМ В СВЕТА, - БЛЕДЕН СКИТНИК БЕЗДОМЕН,
МОЯ ВЕЧЕН ТОВАР - НЕОТСТЪПНИЯ СПОМЕН
ЗА ОСТАНАЛИ НЯКЪДЕ: ДОМ И РОДИНА...
ДА МИ КИМАТ ЦВЕТЯ, ДА МИ ШЕПНАТ ТРЕВИТЕ,
ДА МИ СТИСНЕ ДЕСНИЦА ЗАСМЯНОТО СЛЪНЦЕ.
И БЕЗ ЗАВИСТ В ДУШАТА ДА ГЛЕДАМ В ТРЕВИТЕ
КАК СЕ БРЪМБАРИ СПЛИТАТ ВЪВ ДВОЙКИ ЧЕСТИТИ,
КАК ЛИКУВА И ГРЕЙ ВСЕКИ КАМЪК И ЗРЪНЦЕ.
ДА МЕ СРЕЩНЕ ПАК ВОЛНИЯТ, ВОЛНИЯТ ВЯТЪР,
ДА МЕ БЛЪСНЕ В ЛИЦЕТО, ДА ПЕЙ И ДА ТИЧА,
И ДА ГРАБНЕ И ХВЪРЛИ, ПРИЯТЕЛЯТ ВЯТЪР
МОЯТА СКРЪБ - МОЯ, ЧЕРНИЯ ХЛЯБ ОТ ТОРБАТА,
ЩО МИ ДАДЕ ВЕДНЪЖ ЕДНО БЯЛО МОМИЧЕ.
Автор: Йордан Ветвинов
Сп. „Хиперион", г. 6, кн. 9, 1927. г.
ЩЕ МЕ СРЕЩНЕ ПАК ВОЛНИЯТ, ВОЛНИЯТ ВЯТЪР,
ЩЕ СЕ БЛЪСКА О МЕН КАТ ПИЯН И ЩЕ БЯГА;
И ЩЕ ПИТА С ПРИСМЕХ ЖЕСТОКИЯТ ВЯТЪР:
„ПАК НАРАМИ, НАРАМИ ЛИ, БРАТЕ, ТОРБАТА,
ПАК ЛИ ТРЪГНА СЛЕД ТВОЯТА ЧЕРНА ТОЯГА?"
УТРЕ В ТЪМНИ ЗОРИ АЗ ОТТУК ЩЕ ЗАМИНА,
С ЧЕРЕН ХЛЯБ В ТОРБА, С ЧЕРНА МЪКА, В ДУШАТА.
УТРЕ ПАК. НАКЪДЕ? ВСЕ ЕДНО - ЩЕ ЗАМИНА.
ПРИЕМИ МЕ, ПОЛЕ, ТЪМЕН ЛЕС И ПУСТИНЯ.
ПРИЕМЕТЕ МЕ, МОИ ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ.
АЗ СЪМ И САМ. АЗ СЪМ СКИТНИК БЕЗДОМЕН
И КОПНЕЯ ПРИ ВАС КАТО БРАТ ДА ПОЧИНА.
АЗ РАЗНАСЯМ В СВЕТА, - БЛЕДЕН СКИТНИК БЕЗДОМЕН,
МОЯ ВЕЧЕН ТОВАР - НЕОТСТЪПНИЯ СПОМЕН
ЗА ОСТАНАЛИ НЯКЪДЕ: ДОМ И РОДИНА...
ДА МИ КИМАТ ЦВЕТЯ, ДА МИ ШЕПНАТ ТРЕВИТЕ,
ДА МИ СТИСНЕ ДЕСНИЦА ЗАСМЯНОТО СЛЪНЦЕ.
И БЕЗ ЗАВИСТ В ДУШАТА ДА ГЛЕДАМ В ТРЕВИТЕ
КАК СЕ БРЪМБАРИ СПЛИТАТ ВЪВ ДВОЙКИ ЧЕСТИТИ,
КАК ЛИКУВА И ГРЕЙ ВСЕКИ КАМЪК И ЗРЪНЦЕ.
ДА МЕ СРЕЩНЕ ПАК ВОЛНИЯТ, ВОЛНИЯТ ВЯТЪР,
ДА МЕ БЛЪСНЕ В ЛИЦЕТО, ДА ПЕЙ И ДА ТИЧА,
И ДА ГРАБНЕ И ХВЪРЛИ, ПРИЯТЕЛЯТ ВЯТЪР
МОЯТА СКРЪБ - МОЯ, ЧЕРНИЯ ХЛЯБ ОТ ТОРБАТА,
ЩО МИ ДАДЕ ВЕДНЪЖ ЕДНО БЯЛО МОМИЧЕ.
Автор: Йордан Ветвинов
Сп. „Хиперион", г. 6, кн. 9, 1927. г.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
