Най-четени
1. radostinalassa
2. ivandimitrovbets
3. wonder
4. zahariada
5. mt46
6. varg1
7. planinitenabulgaria
8. iw69
9. mimogarcia
10. noshkov
11. forexninja
12. kvg55
13. djani
14. leonleonovpom2
2. ivandimitrovbets
3. wonder
4. zahariada
5. mt46
6. varg1
7. planinitenabulgaria
8. iw69
9. mimogarcia
10. noshkov
11. forexninja
12. kvg55
13. djani
14. leonleonovpom2
Най-активни
1. mimogarcia
2. sarang
3. radostinalassa
4. djani
5. panazea
6. no1name
7. bateico
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. dominos
2. sarang
3. radostinalassa
4. djani
5. panazea
6. no1name
7. bateico
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. dominos
Постинг
24.04.2017 08:24 -
НОЩЕН ДЪЖД - ИВАН МИЛЧЕВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2017 08:29
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 24.04.2017 08:29
НОЩЕН ДЪЖД
Плющи дъжда, разнищил мрака,
ридае с вятъра капчук,
врата дрънчи, свисти клонака
и всеки стон, и всеки звук
се втурва в моя дух печален -
с тъгата ми в едно се слял.
А образа ми огледален
тече по мокрите стъкла
и се криви, и се размива,
и сякаш сам на тоя свят
с дъжда нанякъде отива -
към някакъв библейски ад -
разкъсан, разглобен на части.
Знам, трябва пак да се сглобя,
но чезнат цялости, контрасти
и все не пасват по ръба.
И си припомням с умиление
как монолитно бях излян.
Сега отломки разпилени
текат по мокрите стъкла...
И все така ли тук ще чакам
да светне пак, да дойде ден?
Плющи дъжда, не се наплакал,
бушува парка разярен,
а аз в страха си непонятен
се виждам свършил - ням и сам.
Почука ли се на вратата?
Бълнувам може би. Не знам...
Автор: Иван Милчев
Плющи дъжда, разнищил мрака,
ридае с вятъра капчук,
врата дрънчи, свисти клонака
и всеки стон, и всеки звук
се втурва в моя дух печален -
с тъгата ми в едно се слял.
А образа ми огледален
тече по мокрите стъкла
и се криви, и се размива,
и сякаш сам на тоя свят
с дъжда нанякъде отива -
към някакъв библейски ад -
разкъсан, разглобен на части.
Знам, трябва пак да се сглобя,
но чезнат цялости, контрасти
и все не пасват по ръба.
И си припомням с умиление
как монолитно бях излян.
Сега отломки разпилени
текат по мокрите стъкла...
И все така ли тук ще чакам
да светне пак, да дойде ден?
Плющи дъжда, не се наплакал,
бушува парка разярен,
а аз в страха си непонятен
се виждам свършил - ням и сам.
Почука ли се на вратата?
Бълнувам може би. Не знам...
Автор: Иван Милчев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
