Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
05.06.2017 12:47 -
ПАРЧЕ ОТ ОЛОВО В ГЛАВАТА - ИВАН Г. ИЛИЕВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 1835 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2017 17:13
Прочетен: 1835 Коментари: 1 Гласове:
23
Последна промяна: 05.06.2017 17:13
ПАРЧЕ ОТ ОЛОВО В ГЛАВАТА
С душа на ченге и лице на злодей
живея от много години
омразен живот като таен агент
без близки, познати, роднини...
Децата далече от мене растат,
семейство и дом не познавам.
Виждам ги рядко, и то като спят,
и в тъмното пак се стопявам.
Какво ме очаква? Не искам да знам
какво ми подготвя Съдбата,
но най-вероятно ще свърша безславно
с парче от олово в главата...
Или пък с награда от четвърт заплата
за цялото време, прекарано в смрад,
и моят живот анонимно ще мине
в някой забравен от Господа град.
Събуждам се нервно, излизам навън,
общувам с брутални бандити.
Посрещат ме, кимат за поздрав с глава,
изпращат ме с погледи скрити...
Озъртам се вечно дали ме следят,
по чудо и днес оцелявам...
Заспивам на тръни, въртя се насън
и ден подир ден полудявам...
Автор: Иван Г. Илиев
Из „За Чиста и Свята Република"
С душа на ченге и лице на злодей
живея от много години
омразен живот като таен агент
без близки, познати, роднини...
Децата далече от мене растат,
семейство и дом не познавам.
Виждам ги рядко, и то като спят,
и в тъмното пак се стопявам.
Какво ме очаква? Не искам да знам
какво ми подготвя Съдбата,
но най-вероятно ще свърша безславно
с парче от олово в главата...
Или пък с награда от четвърт заплата
за цялото време, прекарано в смрад,
и моят живот анонимно ще мине
в някой забравен от Господа град.
Събуждам се нервно, излизам навън,
общувам с брутални бандити.
Посрещат ме, кимат за поздрав с глава,
изпращат ме с погледи скрити...
Озъртам се вечно дали ме следят,
по чудо и днес оцелявам...
Заспивам на тръни, въртя се насън
и ден подир ден полудявам...
Автор: Иван Г. Илиев
Из „За Чиста и Свята Република"
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
