Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2018 08:40 - ВЪЗДИШКАТА НА ПТИЧЕТО - ИЛКО ИЛИЕВ
Автор: ambroziia Категория: Поезия   
Прочетен: 2391 Коментари: 6 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ВЪЗДИШКАТА  НА  ПТИЧЕТО


ПРЕДИ  ДА  ПАДНЕ  ВЕЧЕРТА  И  ТИШИНАТА  ДА  МЕ  ВЗЕМЕ,
НА  ДУМИТЕ  ВСЕ  ОЩЕ  ВЪВ  ВЛАСТТА  -  ОТВОРИХ  СВОЯ  ДНЕВНИК.

БЕ  ПРОЛЕТ  И  ЗЕЛЕНОТО  ТАКА  НАСТОЙЧИВО  МЕ  ВИКНА,
ЧЕ  АЗ  ОТ  ПЕСЕНТА  ВЪЗТОРЖЕНА  НА  ПТИЦИТЕ  ИЗНИКНАХ.

ТЕ  БЯХА  СТРАСТНО  ВЛЮБЕНИ  -  ДВЕ  ПТИЦИ  МЛАДИ  И  КРАСИВИ,
И  ПЪРВАТА  ИМ  ПЕСЕН  ЧУХ,  ЕДНА  ИГРА  НА  ЧУЧУЛИГИ.

ОЧИТЕ  СИ  ОТВОРИХ  ТАМ  -  ПОД  БЯЛАТА  ИМ  МАЛКА  СТРЯХА,
И  АЗ  ВИДЯХ  ПРЕЗ  СЪН,  КАК  ЯТОТО  ОЧИТЕ  СИ  КЪЛВЯХА.

БЕ  СТРАШНА  ПТИЧАТА  ИМ  ВРЯВА.  СЪЖАЛИХ,  ЧЕ  СЪМ  ПРОГЛЕДНАЛ,
НО  НЕ  УСПЯХ  ОБРАТНО  В  СЧУПЕНОТО  СИ  ЯЙЦЕ  ДА  СЕДНА...

А  ПОРЕНИЕТО  МИ  ИЗБУХВАШЕ,  КРИЛА  ПРОТЕГНАХ
И  ИЗЛЕТЯХ  НАВЪН,  ПРИ  ПТИЦИТЕ,  В  СЪНЯ  ДА  ГИ  ПОСЛЕДВАМ...

БЕ  ЛЯТО.  БЕЛИ  ПТИЦИ  ИЗ  ДУШАТА  МИ  ВСЕ  ТЪЙ  ЛЕТЯХА,
И  ПТИЧЕТО  ЗАВЪРНА  СЕ  ДА  ВИДИ  МАЛКАТА  СИ  СТРЯХА...


II.


ЕДНО  МОМЧЕ  НА  УЛИЦАТА  ЧАКАШЕ  ДА  МУ  ОТВОРЯТ,
НО  ТО  НЕ  ЗНАЕШЕ,  ЧЕ  ЗАД  ВРАТАТА  НЯМА  ВЕЧЕ  ХОРА.

И  ТИШИНАТА  -  НЯМАТА,  НЕ  СЕ  ПРОМЪКВАШЕ  НА  ПРЪСТИ,
А  БИЕШЕ  В  УШИТЕ  МУ  ШАМАРИ  СЪС  ОТСЪСТВИЕТО.

МОМЧЕТО  СЕПНА  СЕ.  ПО  НАВИК  СТАР  ДУВАРЧЕТО  ПРЕКРАЧИ.
ОТВЪТРЕ  СЕНКИТЕ  ПОДХВЪРЛЯХА  ИЗТРИТО  ВЕЧЕ  ЗАРЧЕ.

И  СЕ  СТЪЛПИХА,  НЕЖНИ  БЛИЗКИ,  И  ПОГАЛИХА  ДЕТЕТО,
НО  НЯКАК  ПРАЗНО  ГЛЪХНЕШЕ  БЕЗПЛЪТИЕТО  ВЪВ  СЪРЦЕТО  МУ.

И  ТО  ИЗПЛАКА.  СЕНКИТЕ  ПОНЕЧИ  С  МИСЪЛ  ДА  ПРЕГЪРНЕ.
ТЕ  СЕ  СТОПИХА.  И  ВЪВ  ДУШАТА  МУ  НАДЗЪРНА  ТЪМНОТО.


* *  *


СЕГА  РАЗБИРАМ,  ПТИЧЕТО-ДЕТЕ  Е  МОЯТА  ВЪЗДИШКА,
И  С  НЕГОВИЯ  КЛЮН  ЖИВОТА  СИ  ВЪВ  ДНЕВНИКА  РАЗНИЩВАХ.


image

Автор:  Илко  Илиев




Гласувай:
20


Вълнообразно


1. kvg55 - ambroziia,
19.04.2018 10:21
Птиците винаги донасят нежност.
цитирай
2. ambroziia - Благодаря, kvg55!
19.04.2018 13:10
kvg55 написа:
Птиците винаги донасят нежност.


Не напразно мечтаем за крилете на птиците,
за волността на птиците...
цитирай
3. donchevav - Красиво - отронено наистина като ...
19.04.2018 13:30
Красиво - отронено наистина като въздишка! Въздишка на птиче-дете! Фино и нежно докосва тъгата в нас. Това ми напомни и друго стихотворение на Илко Илиев - в същия сюрреалистичен контекст:

Едно дете...

Едно дете по улицата мина с тебе,
а вятърът просвирваше едва... на гребен.

Очите му - слънца от любопитно злато,
проникваха през видимото на нещата.

Пресичаше за миг една дъждовна локва,
и аз видях как сън душата му намокри.

Но някак, през тъга, детето ми помаха -
угасваха слънца, и бавно догоряха...

А после избледня, като сълза се стече -
бе моето дете, отиваше... далече.

Благодаря за представянето! Поздрави, Доче!
цитирай
4. gessos - Животът - тъжна приказка за птич...
19.04.2018 22:08
Животът - тъжна приказка за птичето-дете,
попаднало сред сенките блажени на страдащото му сърце.
Въздъхнах с тъга!
И си спомних за една оперна певица, живяла дълго в далечни земи
и решила да се завърне в родния дом. А той - руини. Наоколо бурени, обвили
в смъртоносна хватка прекрасните някога рози, божури, маргаритки, отглеждани с любов от нейната майка, с която не успяла да се сбогува. И горчиви сълзи рукнали по опечаленото лице, неизплкана болка свила гнездо в сърцето и`.
Едно завръщане- тъга и горчива печал!
Харесвам този поет!
И благодаря за спомените!
Поздрав!
цитирай
5. ambroziia - Вени, чудесен постинг!
20.04.2018 17:18
donchevav написа:
Красиво - отронено наистина като въздишка! Въздишка на птиче-дете! Фино и нежно докосва тъгата в нас. Това ми напомни и друго стихотворение на Илко Илиев - в същия сюрреалистичен контекст:

Едно дете...

Едно дете по улицата мина с тебе,
а вятърът просвирваше едва... на гребен.

Очите му - слънца от любопитно злато,
проникваха през видимото на нещата.

Пресичаше за миг една дъждовна локва,
и аз видях как сън душата му намокри.

Но някак, през тъга, детето ми помаха -
угасваха слънца, и бавно догоряха...

А после избледня, като сълза се стече -
бе моето дете, отиваше... далече.

Благодаря за представянето! Поздрави, Доче!


Нежността, обичта и болката по децата нямат измерения...
цитирай
6. ambroziia - Благодаря, gessos!
20.04.2018 17:24
gessos написа:
Животът - тъжна приказка за птичето-дете,
попаднало сред сенките блажени на страдащото му сърце.
Въздъхнах с тъга!
И си спомних за една оперна певица, живяла дълго в далечни земи
и решила да се завърне в родния дом. А той - руини. Наоколо бурени, обвили
в смъртоносна хватка прекрасните някога рози, божури, маргаритки, отглеждани с любов от нейната майка, с която не успяла да се сбогува. И горчиви сълзи рукнали по опечаленото лице, неизплкана болка свила гнездо в сърцето и`.
Едно завръщане- тъга и горчива печал!
Харесвам този поет!
И благодаря за спомените!
Поздрав!


Вечно съществуващ проблем - изоставени къщи, тъжно детство...
Илко Илиев е забележителен творец.
И аз харесвам всичко написано от него.
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ambroziia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12155865
Постинги: 17472
Коментари: 4227
Гласове: 80272
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031