Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ НА ЛЕКОМИСЛИЕТО

           ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ
                   НА   ЛЕКОМИСЛИЕТО

БЕЗМЕРНО ОБИЧАМ АЗ ВСЯКА ИГРА:
       ЛЕКАТА ТАНЦОВА СТЪПКА НАПРЕД,
СКОКА ВСТРАНИ, ЗАБАВНОТО ПЛЪЗГАНЕ,
       С ЕДНИЧКАТА ЦЕЛ - ДА БЪДЕ ЗАБАВНО
ЛИЧНО ЗА МЕНЕ, ПЛАХО НЕ МЕ ЛИ ПОДИРИ
       С ПРИБУЛЕНА ПРЕЛЕСТ ОНАЗИ, КОЯТО
ЩЕ СРЕЩНА   ВЪЗТОРЖЕН ЗА СЛАДКАТА ЦЕЛ:
       ПЛЪТ ДО ПЛЪТТА, ДЪХ ДО ДЪХА ДА СЕ НОСИМ ...

НЕЯСНО СЕ НОСЯТ СЛУЧКИТЕ В МОЯТА ПАМЕТ.
       С ШИРОКИ ПРОЛУКИ Е МОЯТА СЪВЕСТ - НЕХАЯ,
ЧЕ ВАЖНИ НЕЩА ТЪНАТ В ЗАБРАВА, ИЗГАРЯТ,
       ЗАТВАРЯМ ЕДНОТО ОКО ПРЕД СМЪРТТА И ПРЕВРЪЩАМ
ПАРЛИВИТЕ СЪЛЗИ В РОСА. МОЯТ МОЗЪК
       ОПИПОМ САМО РАЗМИСЛЯ. АЗ ПРЕДПОЧИТАМ
ОЧИ ДА ЗАРЕЙВАМ НАГОРЕ, ВИСОКО В НЕБЕТО,
       ДА ПИЯ НАСЛАДА ОТ СВЕТЛИНАТА НАД МЕНЕ.

ОБИЧАМ ПО ДЕТСКИ СВЕТА, ЕДНА ЗАПУСТЯЛА,
       СМЪЛЧАНА И ШИРНА ГРАДИНА, ЗВЪНЛИВАТА
ТЪКАН НА ПАЯКА, ГОЛИ ВЪРХАРИ ОБВИЛА,
       БЕЗРЕДНИЯ СЪН БЕЗ СТЕНИ, ДЪЛГИТЕ НОЩИ
СЪС АВАНТЮРИ БЕЗ КРЪВ, БЕЗ МОРА И ПОГНУСА,
       ДНИ НА РАБОТНИ МЕСТА, ДЕТО ПОНЯКОГА, ЩОМ НИ
ОБСЕБИ ЖЕЛАНИЕ, НА БЪРЗА РЪКА, ДРЪЗНОВЕНО
       ИЗМИСЛЯМЕ И СЪЗДАВАМЕ ЧУДНИ НЕЩА.

ЮЗДА НЕ ТЪРПИ НИ МОЯТ, НИ ТВОЯТ КОПНЕЖ.
       НЕ ЗНАЕ ПРЕДЕЛИ НАШАТА РАДОСТ В ЖИВОТА.
НО ВИЖДАМ, УВИ, КАК МОИ БЛИЖНИ ВЪЗПИРАТ
       ВСЯКА ПРИЩЯВКА, А МОЯТ ВЕК СТРОГО ОТМЕРВА
МОЯТА ЖАД КЪМ КРАСОТАТА. И ЕТО УВИ
       МАКАР БЕЗРАЗСЪДЕН, ПРИЗНАВАМ: ПО-ЧЕСТО
НЕ СЛЕДВАМ ПАРФЮМА НА НЯКОЯ БЛИЖНА, А ГЛУХИЯ ЗВУК
       ОТ ТЕЖКИЯ ДЪРВЕН КРАК НА СТАР КОМУНИСТ.

Превод:
Димитър Стоевски