Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ИЗ „МИСЛИ ЗА РАЗУМА, СУЕВЕРИЕТО И БЕЗВЕРИЕТО"

ИЗ „МИСЛИ ЗА РАЗУМА, СУЕВЕРИЕТО И БЕЗВЕРИЕТО"

КАК БОГ СРЕД САМОТА, Е ВЕЧНОСТТА СЪЗДАЛ,
       ЗАЩО ПРЕДИ, НЕ ДНЕС, Е ТОЗИ СВЯТ СЪЗДАЛ;
КЪДЕ Е БИЛ ДУХЪТ, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕ В ТЯЛО;
       И КАК ДА УСТОИ СРЕД ВСИЧКО ОНЕМЯЛО;
КАК „НИЩОТО" В ГРЪДТА НИ, СЕ ПРЕВРЪЩА В „НЕЩО";
       КАК МИСЪЛТА НАЧЕНА ДА СИ СЛУЖИ ВЕЩО
В УСЛУГА НА ДУШАТА; КАК КРЪГЪТ ДАЛЕЧЕН
       НА БЕЗНАЧАЛНО ВРЕМЕ, СЕ ПРОСТИРА ВЕЧЕН
ПРЕД ВЗОРА;КАК ПОТОКЪТ, КОЙТО ДНЕС ЛИНЕЕ,
       В МОРЕТО НА БЕЗБРЕЖНОСТТА ЩЕ СЕ ПРЕЛЕЕ:
ТОВА НЕ ПРОУМЯВА НИКОЙ, ЗАМЪЛЧЕТЕ, -
       С ТАКАВА ДЪРЗОСТ, ДА СЕ МЪЧАТ ВРАГОВЕТЕ!

ДОСТАТЪЧНО, БОГ ГРЕЕ В ЦЯЛАТА ПРИРОДА,
       СТРОЕЖЪТ НА СВЕТА Е В НЕГОВА УГОДА.
В БЕЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО, В СВЕТЛИ ВИСОТИ
       БЕЗКРАЕН СВЯТ, КРАЙ ДРУГО СЛЪНЦЕ СЕ ВЪРТИ,
ПО БОЖИЯ ПОВЕЛЯ. А ЗВЕЗДИ БЕЗБРОЙ
       ЛЕТЯТ С НЕСПИРЕН БЛЯСЪК И В ЕДИНЕН СТРОЙ,
ПО СКРИТ ЗАКОН РАЗПРЪСНАТИ НА НЕБОСВОДА,
       КРЪЖАТ ПО ПЪТЯ СИ И СЛЕДВАТ ХОРОВОДА,
СЪЗДАДЕН ОТ ТВОРЕЦА; НЕГОВАТА ВОЛЯ
       ТВОРИ ДВИЖЕНИЕ, ПОКОЙ И ВСЯКА РОЛЯ
ПО СВОЯ МЯРКА. ВСЕКИ КАМЪК НА ЗЕМЯТА,
       ПРОСЛАВЯ БОГ, ЗА МЪДРОСТТА И ЧУДЕСАТА!

1729
Превод от немски:
Венцеслав Константинов