Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАМА

                        МАМА

МАМО, МАМО, РАНО ПОБЕЛЯХА
       ТВОИТЕ ПРИГЛАДЕНИ КОСИ.
ВИДЯ ЛИ ТЕ, РУХНАЛА И ПЛАХА,
       СЕ ЗАПИТВАМ: СЪЩАТА ЛИ СИ?

КОЛКО ЧЕРНИ МЪКИ И ТРЕВОГИ
       СА ИЗПИЛИ СИНИТЕ ОЧИ!
КОЛКО ПЪТИ СИ ПРОКЛЕЛА БОГА,
       ЧЕ ОТГОРЕ ГЛЕДА И МЪЛЧИ!

АЛА ЩЕШЕ ЛИ ДА БЪДЕШ МАЙКА
       БЕЗ ТРЕВОЖНИ НОЩНИ ЧАСОВЕ?
БЕЗ ДА ЗНАЕМ, ЧЕ НИ ДЕБНАТ ХАЙКИ,
       ЩЯХМЕ ЛИ ДА БЪДЕМ СИНОВЕ?

ТИ НЕ ПЛАКА НА ОНАЯ СРЕЩА
       У ДОМА ПРЕД ДЪРВЕНИЯ ПРАГ,
НО ЗАПАЛИ ПОСЛЕ СКРИТО СВЕЩИ,
       ТА СТРАЖАРИ ДА НЕ ИДВАТ ПАК.

А СЕГА, НАЛИ НЕ НИ СЕ СЪРДИШ,
       ЧЕ ОТНОВО, МАМО, СИ САМА?
ВСЕ ПРИКЪТВАШ МЪКАТА СИ ТВЪРДО,
       ВСЕ ОЧАКВАШ ГОСТИ У ДОМА.

ТИ ОТДАВНА СЪЛЗИТЕ ИЗРОНИ.
       СУХИ СА ОЧИТЕ ТИ, НАЛИ?
НО СЛУЧАЙНО ЗЪРНЕШ ЛИ КОЛОНА
       ОТ БОЙЦИ, ОРЪДИЯ, КОЛИ,

В ПРАШНИТЕ РЕДИЦИ ВПИВАШ, СВОЯ
       МАЙЧИН ПОГЛЕД КРОТЪК, УМОРЕН.
ОТДЕЛЕЧЕ НЯКОЙ МОМЪК В СТРОЯ
       ЗАПРИЛИЧВА МЪНИЧКО НА МЕН.

- ТЕЖКА ЛИ Е СЛУЖБИЦАТА, СИНЕ? -
       ТИХО, МАМО, ГО ЗАПИТВАШ ТИ.
ТОЙ ОТВРЪЩА: „НЕ Е ТЕЖКА, СТРИНО" -
       А НАД ВЕЖДИТЕ МУ ПОТ БЛЕСТИ ...

НЯКЪДЕ И АЗ ТЪЙ КРАЧА, МАМО,
       И ПОТТА ЧЕЛОТО МИ РОСИ.
НО ДО МОЕТО ВОЙНИШКО РАМО
       СЕ БЕЛЕЯТ ТВОИТЕ КОСИ ...

Евстати Бурнаски