Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПУСТИ ПЛАЖОВЕ

                   ПУСТИ ПЛАЖОВЕ

       С ДЪЛГИ ПРЪСТИ ЕСЕННИЯ ВЯТЪР
ВДИГА ШУМНО - ПРЕЗ КОРЕМА - ДЮНИТЕ,
ЗАЛИВЪТ Е ЕШАФОДНО ПУСТ
МЕЖДУ СОЛТА И НЕКРОЛОЗИТЕ НА ЛУДИТЕ

       В ДЪНОТО РЪЖДИВА КАПАНДУРА
ИЗСМУКВА МИСЛИ И ИЗДИША ЛЕДЕНА,
НО САМАТА ТЯ Е ВРЪЗКАТА С НОЩТА,
КОЯТО ПЛАЖОВЕТЕ СБРЪЧКВАТ ДО МИШЕНА.

       ПРИДЪРПВА АВГУСТ ДО КОЛЕНЕ КРАЯ СИ,
ДОРИ ДА Е В НЕВЯРНАТА ПОСОКА...
ОТ СКОЦИТЕ НА ТОЧНО ТЕЗИ ЛУДИ
Е ТРЪГНАЛ ЗЕМЕТРЪСА НА ПОТОПА.

2.

       НА ПРИЗОРИ РАЗСТРЕЛВАТ ВПРЯГ КОНЕ.
КОНЕТЕ СТАРИ, А СТРЕЛЦИТЕ МНОГО...
МОРЕТО Е ИЗМИСЛИЛО НЕБЕ
И ГО РАЗКЪСВА СУТРИНТА ОТ ЗЛОБА.

       НО БЕЗ ИЗВИТА ТАЛИЯ И БЕЗ ОНАЗИ ГРАЦИЯ,
В КОЯТО ЧЕСТ РАЗБИВАХМЕ ГЛАВИТЕ СИ.
ПРИ ОТЛИВА СИ, ЧЕРНИЯТ КОЛАР -
ПОГУБВА ВСИЧКИЯ МИ СНОЩЕН РОМАНТИЗЪМ.

       БЕЗЧУВСТВЕНИТЕ ХОДИЛА НА ВРЕМЕТО,
И БЕЗ ТОВА НАРЯЗАНИ ОТ МИДИ,
НЕ СА КОЙ ЗНАЕ КОЛКО АТРАКТИВНИ
ЗА ПОЕТЕСИ И ЕФИРНИ САМОДИВИ.

       ВОДА ОТВЪД, ПОД ОРЕОЛИТЕ ПРЕМИГВА,
КОЕТО НЯМА КАК ДА СЕ ОСМИСЛИ.
ВОДА, В КОЯТО, СТРАННО - НЕ ПОТЪВАМ,
АКО СЪМ ТИХ, МАКАР ДА СЪМ НЕКРЪСТЕН.

3.

       СЪБУЖДАМ СЕ С НЕЯСНО НАМЕРЕНИЕ
ДА НАБЕРА СВЕТА СЪС ДУМИ МАЛКИ.
ТАКА СЪБУДЕН, ЧЕСТО ВЯРВАМ, ЧЕ СЪМ ЧЕСТЕН.
В ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ СЪМ УДАВНИК.

       ИЗТРИХ ОЧИТЕ НА КАЛИНКИТЕ СЪС ШЕПИ
И НАРИСУВАХ ТИЧИНКИ НА ПЛЯВАТА.
ОПЪНАХ ЛЕН. БЕЗ РАМКА - РАМКА НЯМАШЕ
ДА СКРИЕ ОЗЛОБЕНИТЕ МИ ДЛАНИ.

       НЕЛЕПА ГЛЕДКА Е ПРИСТАНИЩЕТО ДИВО
С ЕДНА СКОВАНА КЪЩИЧКА ЗА СОВА.
ПРИПОМНЯМ СИ, ЧЕ ДАЖЕ НЕ ХАРЕСВАШ
ДЕТЕТО, КОЕТО С НОС МИ УКРАСЯВА ДЖОБА.

       С УПОРСТВОТО НА ПЕСЕН ПОД ПРОЗОРЕЦ
МЪГЛАТА НЯМА ДОМ И Я ПРИБИРАМ.
„НИМА МЪГЛАТА НЯМА ДОМ?" - ИЗПИСКВА ВРЯВАТА
И СЕ РАЗЛИВА В ОБЕДНЯЛАТА МИ РИЗА.

2004, септември
Димитър Гачев