Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КЪМ МАЙКА МИ

   КЪМ МАЙКА МИ

       КАКЪВ БЕ ТОЗИ ПОРИВ, КОЙТО МЕ ВЪЗНЕСЕ
ПО СКЪРЦАЩИТЕ СТЪПАЛА СРЕД СЛЪНЧЕВ МИРИС
И ТРУПАНА С ГОДИНИ ПРАХ? ЗА ДА ОТКРИЯ
СЛУЧАЙНО ШЕСТ КРАСИВИ СТОЛА ОТ ДЪРВО,
СТРУГОВАНО И СКЪПО, С ВИТИ ОРНАМЕНТИ,
ОТ НАЖЕЖЕН МЕТАЛ - ВДЪЛБАНИ И С ПОЗЛАТА,
ИЗТРИТА ПО ЧЕРВЕНАТА ИМ ПЛЪТ?

       ... И ПАК ТЕ ВИЖДАМ, МАЙКО, МЛАДА - СЯКАШ СНИМКА
ОТ ВРЕМЕТО НА ЖЪЛТИЯ БАРОК - С БАЩА МИ.
ГОДИНИТЕ И ВЕТРОВЕТЕ БЕЗСЪРДЕЧНИ
ВЪРШАХА ВЪРХУ ТОЗИ ПОРИВ И РАЗВЯХА
КАТО ГНЕЗДО НА КОСОВЕ ОНУЙ ДЕТИНСТВО,
В КОЕТО НОЩЕМ, КРАЙ ЛЕГЛОТО МИ, НА ПРЪСТИ
ДОХОЖДАШЕ ДА МЕ ЦЕЛУНЕ ТОЙ, С БЕЗШУМНА
УВЕРЕНОСТ ИЗПЪЛНЕН И С УМА СИ
ДАЛЕЧ ПОТЕГЛИЛ. /„В КЛАС МУ ВИКАХМЕ СОКРАТ" -
МИ КАЗВАШЕ, БЯХ ВЕЧЕ МЪЖ, ЕДНА ЦИГУЛКА
ОТ ФИЛХАРМОНИЯТА С ПРОФИЛ НА РАВЕЛ,
СЪС СИВИ КЪДРИ И СТРАНИ ПОРОЗОВЕЛИ. /

       И ЧУВАМ ПАК В СЪНЯ МИ ДА ПОВТАРЯШ БАВНО
НАЧАЛОТО НА МОЦАРТОВАТА СОНАТА
В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ЗАВЪРНЕ ОТ НОЩТА
БАЩА МИ. / ЗВУКОВЕТЕ СВЕТЛИ И СТРУЯЩИ
ДО ДНЕС ЗАСЯДАТ В ГЪРЛОТО МИ КАТО БУЦА. /
А ТОЙ НЕУМОЛИМ СЕ ВРЪЩАШЕ И СИЛЕН
ОТ СВОЯ СВЯТ ГОЛЯМ, КЪДЕТО ДЕНЕМ ВЕЯТ
ОПАСНИ ВЕТРОВЕ, СПОДЕЛЯШЕ С ЖЕНА СИ
КРАЙ ОСВЕТЕНОТО ПИАНО, НОВИНИТЕ
НА ТОЗИ ДЕН, РАЗКАЗВАШЕ ЗА БИТКИ
ЗАГУБЕНИ, ЗА БУРЯТА, КОЯТО ИДЕ,
ЗА СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ НЕВЕРОЯТНИ,
КОИТО СА ИСТОРИЯ ОТДАВНА ВЕЧЕ.

       ГОДИНИТЕ И ВРЕМЕТО СА ПРОМЕНЛИВИ
И НЕ ВЪЗНАГРАЖДАВАТ НАЙ-ДОБРИТЕ, МАЙКО.
ПРИИЖДАТ И КЪМ МЕН ВЪЛНИ ВРАЖДЕБНИ
И ЧУВАМ КАК СЕ ПУКАТ БРЕМЕННИ С РАЗРУХА
В ТОВА ПРИСТАНИЩЕ, КЪДЕТО НЕНАДЕЙНО
ОТКРИХ ОТЛОМЪК ОТ ПРОСТРЕЛЯНОТО ДЕТСТВО
НА НЯКОГО, В КОГОТО СЪМ ЖИВЯЛ. /АХ, ТАЗИ
ОБУВЧИЦА ОТ МОЕТО КРАЧЕ, В КОЯТО
ГНЕЗДО ЗА МАЙКА СИ, МИШКАТА БЕ СВИЛА! /

       ПРИСТИГА СЯКАШ С ОРИЕНТ-ЕКСПРЕСА
ОТ ЦАРИГРАДСКИЯ ЛИЦЕЙ И ТВОЙТА СКЪПА
Carmela Mollica - ПРИЯТЕЛКАТА СТАРА
ОТ ПАНСИОНА В РИМ. СЛЕД ТУЙ ЩЕ БОМБАРДИРАТ
С ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ И НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ
ОТ АЛЕКСАНДРОВСКАТА БОЛНИЦА БАЩА МИ.

       АЛА И ТИ НАВЯРНО КАТО МЕН СЕ ВРЪЩАШ
КЪМ ИЗВОРА. ТАМ, В ТВОЯТА КОПРИВЩИЦА.
И ВИЖДАМ, МАЙКА СИ, СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ
ОТ ВОСЪК ПОД ЦВЕТЯТА. КРАВАТА С БОДЛИВИ
РОГА ВЪРХУ ГЪРБА СИ ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ВДИГНЕ.

       И ЩЕ ПРЕМИНЕШ ТИ ПО РАВНАТА ТРЕВА
КРАЙ ОНЯ ЗИД С ЧЕРВЕНИ КЕРЕМИДИ - МАЛКА,
НО ОЗАРЕНА КАТО БОГОРОДИЦА
ПРИ ВЪВЕДЕНИЕ. И САМ-САМА ЩЕ ТРЪГНЕШ
С ЕДНА ЧЕРВЕНА ЯБЪЛКА В РЪКАТА
/ КОЙ ТОЗИ ЦАРСКИ ЗНАК ТИ ДАДЕ В ОНЯ ЧАС? /
ПО ТВОЯ СИРОТИНСКО-МАЙЧИНСКИ, НЕКРАТЪК
И СТРЪМЕН ПЪТ - ЕДНА ОГЪРЛИЦА ОТ ТИХИ
ПОБЕДИ И ПРЕГЛЪТНАТИ СЪЛЗИ...



Драгомир Петров