Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ

                   ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ

                                               На Никола Мавродиев

       ТИ ЧЕСТО В ЕСЕННИТЕ БЕГЛИ ДНИ
СТОЕШЕ ТУК НА КАМЪКА, ИЗГЛАДЕН
ОТ ВРЕМЕ И ВЪЛНИ,
И ТВОЯ ПОГЛЕД ЧЕЗНЕШЕ ВЪВ ХОРИЗОНТА.

       БЕЗСИЛНО СЛЪНЦЕ МИЛВАШЕ РЪКАТА ТИ
СЪС БЕЛЕЗИ И ХЪЛМЧЕТА КОРАВИ ОТ ВЕСЛАТА,
С ТЪМНЕЕЩЕ РЕКИ ОТ БАВНА КРЪВ.
ЗОВЕШЕ ТВОЯ ЗАЛИВ ОЧЕРТАН

   С ГОРИ ОТ БРОНЗА СТАР, НО ТИ СТОЕШЕ
НЕПОДВИЖЕН, СЛЯН СЪС КАМЪКА, А ТВОЯТ
ПОГЛЕД ЧЕЗНЕШЕ ВСЕ ТАМ ВЪВ ХОРИЗОНТА.
ПРИСПАЛО КОРАБИ И ЛАДИИ,

       ОГРАДИЛО НАЙ-ТЪНКИТЕ СИ ГЪНКИ,
МОРЕТО ИДВАШЕ ПРИ ТЕБ.
ТО ЧУВАШЕ КАК БИЕ ТЪЙ ПОЛЕКА,
СЪВСЕМ ПОЛЕКА - ТВОЕТО СЪРЦЕ

       И ТИ ГОВОРЕШЕ, УГРИЖЕНО СНИШИЛО ГЛАС.
НАД ВАС ЛЕНИВИ ГЛАРУСИ
ПРОНИЗВАХА ПРОСТОРА ВЕДЪР,
А ТИ, СЕ РАЗГОВАРЯШЕ С МОРЕТО.

       ВЪВ ДЪЛГАТА БЕСЕДА
ИЗПЛУВАШЕ ГОЛЯМ САМОТЕН КИТ,
НАД МАЧТИТЕ ПРИТИХВАХА ПАСАТИ
И ЖЪЛТИ ТИГРИ ДЕБНЕХА В ТРЪСТИКИТЕ

       КРАЙ МРАЧНИТЕ ТРОПИЧЕСКИ РЕКИ.
С МЕТАЛНА НЕПОДВИЖНОСТ СЕ ИЗРЯЗВАХА
ВИСОКИ ПАЛМИ В ЗНОЯ, ГАСЯХА БУРИ
ПЛАМЪКА СПОКОЕН, НА НОЩНИТЕ ЗВЕЗДИ,

       В БЕЗУМНА ЛУДОСТ ТЪНЕХА ЛАГУНИ,
КОЛИБРИ СВЕТЕХА -
И ТРЕПКАХА С ХРИЛЕ ВЪРХУ ПАЛУБАТА
СРЕБРИСТИ ВЛАЖНИ РИБИ.

       О, ТВОЯ КОРАБ БЕШЕ ТЪЙ ДАЛЕЧЕ!
О, ТЪЙ ДАЛЕЧ БЕ ТВОЯ КОРАБ, ВЛЮБЕН ВЪВ
БЕЗКРАЙНОСТТА! И СТРАННИТЕ НАЗВАНИЯ:
БАБ-ЕЛ-МАНДЕБ, ВАЛПАРАЙЗО, ГВАДЕЛУПА -

       ЗВУЧЕХА КАТО ЗАКЛИНАНИЯ,
В КОИНО СЕ ОТКРИВАШЕ СВЕТА
БЕЗ РАЗСТОЯНИЯ, БЕЗ ГРАНИЦИ!
КАК ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН БЕ ТОЗИ РАЗГОВОР

       С МОРЕТО, КАТО ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ,
КАТО ЗАВРЪЩАНЕ В ДАЛЕЧНОТО ОТЕЧЕСТВО.
КОГАТО ПОТЪМНЕЕХА СКАЛИТЕ
И ВЛАЖНИ СЕНКИ СПИРАХА НА КЕЯ,

       С ДАЛЕЧНОСТТА ВЪВ СЕБЕ СИ -
ТИ ТРЪГВАШЕ, ВЗЕЛ „СБОГОМ" ОТ МОРЕТО.
МОРЕТО ТЕ ОБИЧАШЕ, НО ТИ -
ТИ ПОВЕЧЕ ОБИЧАШЕ МОРЕТО

       И ТВОЙТЕ СТЪПКИ НИВГА НЕ ОТВЕЖДАХА
ОТВЪД ДЪЛБОКО-СИНЯТА ЧЕРТА, НАВЕКИ
СВЪРЗАЛА СЪРЦЕТО ТИ СЪС ХОРИЗОНТА.
КРАЙБРЕЖНАТА ПОЗЛАТА СЕ ТОПИ.

       НОЩТА Е БЛИЗКО. НИСКО НАД ВОДАТА
ДЕНЯТ СЕ МЯРВА ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
С БЕЗЖИЗНЕНАТА ЧИСТА БЛЕДНИНА
НА БЛИЗКАТА СИ СМЪРТ.

       ТРЕПТИ ДЕНЯТ НА ЧАЙКИТЕ С КРИЛАТА
ВСРЕД ЕСЕННИЯ БЕЗПОЩАДЕН МРАК
И ТИ, МОРЯК, НЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ ВЕЧЕ.
ПОСЛЕДНИЯТ ПОПЪТЕН ВЯТЪР ВЕЕ

       И В ЗАЛИВА НЕБЕТО СЕ ИЗДУВА
КАТО ОГРОМНО КОРАБНО ПЛАТНО,
НАД ТВОЯ КАМЪК СТРЪМНО СЕ ЛЮЛЕЕ
ПОСЛЕДНАТА, НАЙ-ТЪМНАТА ВЪЛНА...

       И ТИ ВЕДНО СЪС НЕЯ ЩЕ ОТПЛУВАШ
В ПОСОКИТЕ НА БЕЗПРЕДЕЛНОСТТА...



Иван Пейчев