Блогът на ambroziia Ви очаква! :: РИЦАРЯТ НА СИНЬО ЦВЕТЕ

            РИЦАРЯТ   НА СИНЬО ЦВЕТЕ

       АЗ, ВЕРНИЯТ РИЦАР НА СИНЬОТО ЗВЕТЕ,
В СТАРИННА БАЛАДА ЖИВЕЯ ПЛЕНЕН,
И ВМЕСТО ДОСПЕХИ - ДОБИХ ОТ НЕБЕТО
МАГЕСАНА ЛИРА И ПЛАМЪК СВЕЩЕН!

       СТИХЪТ МИ ЕФИРНИ ОГЪРЛИЦИ НИЖЕ,
ОТ ЖИВИЯ БИСЕР НА ВСИЧКИ МЕЧТИ,
А ПЛАМЪКЪТ ПЕЕЩ ЛАЗУРИТЕ ЛИЖЕ,
ДЕ ОБИЧ В СЪРЦЕТО НА БОГА БЛЕСТИ!

       НО ЧЕСТО В ЕФИРА КЪЛБО СЕ ИЗДИГА,
ПОЖАРИЩЕ МРАЧНО, СРЕД ВОПЛИ И ДИМ
И ЖИВИ И МЪРТВИ ВОПИЯТ: „О, СТИГА,
СМИЛИ СЕ, СМИЛИ СЕ НАД НАС, ЕЛОИМ!

       В ПОРОИЩА ЧЕРНИ ЖИВОТЪТ Е КРЪСТЕН,
ОТ ЛЮЛКА ДО ГРОБ НИЙ ВЕРИГИ КОВЕМ,
САМ ДЯВОЛЪТ СВИРИ, И В ТАНЕЦА ЛЪСТЕН,
ДАРЕНИ С ЛИКА ТИ, БЕЗПОМОЩНИ МРЕМ!"

       АЗ ВСИЧКО ДОЧУВАМ, ЗАКЛЮЧЕН В ЕФИРА
НАД СИНЬОТО ЦВЕТЕ ЧЕЛОТО НАВЕЛ,
И КРОТКО СЕ НИЖАТ НА ЗЛАТНАТА ЛИРА
СЛОВА, ЩО В СЪРЦЕТО НА БОГА СЪМ ЧЕЛ!

       И ЕТО, ЗАТИХВАТ И СЪЛЗИ, И СТРАСТИ,
ЗАМЛЪКВА ЕЗИКЪТ НА ДЕМОНСКА СТРЪВ,
АЗ В ХИМНИ РАЗДАВАМ СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ,
НА СИНЬОТО ЦВЕТЕ ИЗТЕКЛАТА КРЪВ!

       СЛЕПЦИТЕ ПРОГЛЕЖДАТ В МИГА ЧАРОДЕЕН
СЪС СЪНИЩА ПЪЛНЯТ ПОЛЯ И ГОРИ,
СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ ЗАПОЧВА ЕЛЕЯ
ПРЕД ОБРАЗА, КОЙТО НАД ВСИЧКО ЦАРИ!

       ЖИВОТЪТ РАЗГРЪЩА НЕЗРЕЛИТЕ КЛОНИ,
СЪРЦАТА ЖАДУВАТ ЗА НОВИ КРИЛА,
ДУШИТЕ СИ СПОМНЯТ РОДИЛНОТО ЛОНО,
СЪДБИТЕ НАВЕЖДАТ ПОКОРНО ЧЕЛА!

       И КОЙТО Е В УПЛАХ ЖИВЕЕЛ ПРИВИДНО,
СВОБОДНО ЖИВЕЕ, БЕЗ СТРАХ ОТ СМЪРТТА,
ТОЙ СЕБЕ СИ ВИЖДА ВЪВ ВРЕМЕТО ИДНО,
ОГЛЕДАЛ ДУХА СИ ВЪВ ВСИЧКИ НЕЩА;

       ТОЙ ПЪТЯ КЪМ ГРОБА НАСТИЛА СЪС РОЗИ,
КЪМ ИСТИНИ МОСТА НЕСПИРНО ГРАДИ,
НАХРАНВА ДУШИТЕ С НЕКТАР И АМБРОЗИЯ,
НАСИЩА СЪРЦАТА С ЛЮБОВ И ЗВЕЗДИ...

       ТОЙ ВЕЧНИЯТ ПЛЕННИК НА СВОЙТА БАЛАДА,
В МИРАЖИТЕ ВИЖДА И СТРАШНИЯ СЪД,
ЗА ЖИВИТЕ ПРОСИ НАСЪЩНА ПОЩАДА,
ЗА МЪРТВИТЕ - РАДОСТ ПО ВЕЧНИЯ ПЪТ!

       САМ РИЦАР ПОД ГЕРБА НА ПЕЕЩ НОВАЛИС,
ТОЙ СЛУША В КРЪВТА СИ СЛЪНЧАТИЯ ХИМН,
И СКИТА, ОПИВАН ОТ ЛУННИЯ ЗАЛЕЗ,
СЪМ СИНЬОТО ЦВЕТЕ - СМИРЕН ПИЛИГРИМ.



Теодор Траянов