Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРИЗНАНИЕ

                       ПРИЗНАНИЕ

       ДОСТОЙНСТВОТО СИ ДА ЗАПАЗЯ СЪУМЯХ.
ВРЪХЛИТАХА МЕ ВЕТРОВЕ СТУДЕНИ,
ГОРЧИЛКИ ПИХ И НИЗОСТИ ПОЗНАХ,
НО НИКОГА НЕ ПАДНАХ НА КОЛЕНЕ.

       КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА РАЗБЕРА,
ЧЕ СИ ОТИВА ЛЮБОВТА ОТ МЕНЕ,
СЪМ ЧУВСТВАЛА - ОТ МЪКА ЩЕ УМРА,
НО НИКОГА НЕ ПАДАХ НА КОЛЕНЕ.

       ДОРИ ПРЕД ТАЗИ, ДЕТО МЕ РОДИ,
ПРЕД НЕЙНИТЕ ЗЕНИЦИ НАСЪЛЗЕНИ,
СТОЯХ ВИНОВНИЦА ЗА ХИЛЯДИ БЕДИ
РАЗКАЯНА, НО НЕ И НА КОЛЕНЕ...

       ... ЗАЩО СЕГА СИ СПОМНИХ ИЗВЕДНЪЖ
ПАРИЖКОТО НАВЪСЕНО ПРЕДГРАДИЕ,
УБИЙСТВЕНИЯТ, МОНОТОНЕН ДЪЖД
И ОНОВА ДО УЖАС БЯЛО ЗДАНИЕ.

       ТАМ СТРАННИ ХОРА ПОКРАЙ МЕН КРЪЖАТ,
РАЗЧИТАТ ТАЙНСТВЕНАТА ДИАГРАМА
НА БОЛНАТА МИ КРЪВ... ТЕ ЩЕ РЕШАТ
СЪДБАТА МИ...   И АЗ ЛЕЖА БЕЗПАМЕТНА.

       И В МИГ НЕВЕРОЯТНИТЕ СЛОВА,
В ПРОСЪНИЦА ДОШЛИ: „ЩЕ ЖИВЕЕ..."
И ВЕЧЕ СМЪТНО ПОМНЯ СЛЕД ТОВА
КРАЙ РЕЛСИТЕ В ОБРАТЕН ПЪТ МЕ ВЗЕМАТ

       И ПАК ПОЛИТАМ, БЕЗ ДА РАЗБЕРА,
КЪМ ТАЗИ, ЗА КОЯТО УЖАСЕНО
СЪМ МИСЛИЛА, ЧЕ НЯМА ДА СЪЗРА:
КЪМ БАЩИНАТА ПРЪСТ БЛАГОСЛОВЕНА.

       КАК Я ПОЧУВСТВА ВЯРНАТА МИ КРЪВ,
КАК БЛИКНАХА СЪЛЗИТЕ СПОТАЕНИ...
ДА. СПОМНЯМ СИ ТОГАЗ ЗА ПЪРВИ ПЪТ
ПРЕД НЕЯ МЪЛКОМ - ПАДНАХ НА КОЛЕНЕ...

София - Париж - Болницата
Людмила Исаева