Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БАЛАДА ЗА ПЕСЕНТА

               БАЛАДА ЗА ПЕСЕНТА

       ПОЛЪХВА ВЕЧЕР - НЕЖНА И ВЪЛШЕБНА...
И ПАК ЗАПЯВАТ ПТИЦИ И ЩУРЦИ...
КРАСИВА ПЕСЕН, ОТ ЛЮБОВ РОДЕНА,
И ДНЕС ВЪЛНУВА СВЕТЛИТЕ ДУШИ...

       ПЕВЕЦ ПРЕКРАСЕН ЗА ЛЮБОВ ЖАДУВАЛ.
ЗА КРАСОТАТА ПЕЕЛ С ГЛАС КРИЛАТ...
С КИТАРА ЗВЪНКА ВЕЧНО ТОЙ ПЪТУВАЛ
И РАДВАЛ С ПЕСНИ ТОЗИ ТЪЖЕН СВЯТ...

       ВИДЯЛ ДЕВОЙКА - ПРИКАЗНО СИЯЙНА...
КИТАРАТА МУ СПРЯЛА ДА ЗВУЧИ...
С ЛЮБОВ Я МОЛЕЛ ЗА ЛЮБОВ БЕЗКРАЙНА.
ТЯ КАЗАЛА МУ С ТАЙНСТВЕНИ ОЧИ:

       „ДОБРЕ, ПЕВЕЦО!... АЗ ИСКАМ ЗЛАТО...
НАЙ-ЧИСТИТЕ СИ ЧУВСТВА В МЕН ИЗЛЕЙ!...
НАЙ-ХУБАВАТА ПЕСЕН НА ЗЕМЯТА
ИЗПЕЙ ЗА МЕНЕ ТИ КАТО ОРФЕЙ!...

       АКО ЖАДУВАШ ВЕЧНО ДА ТЕ ГРЕЯ,
ВЪЛШЕБНА ПЕСЕН ТИ МИ ПОСВЕТИ! -
ДА ВДЪХНЕ ОБИЧ ТЯ И НА ЗЛОДЕЯ!...
ДА ТРЕПНАТ ДАЖЕ МЪРТВИТЕ ДУШИ!..."

       ЗАПЯЛ ПЕВЕЦЪТ ПЕСЕН НЕПОЗНАТА...
ЗАПЯЛ С ДУШАТА, ВЛЮБЕНА ДО СМЪРТ...
И КАТО ПЕЕЛ, ПЛАЧЕЛА ДУШАТА...
И КЪСАЛИ СЕ СТРУНИТЕ ОТ СКРЪБ...

       ТОЙ ПЕЕЛ ТАЗИ ПЕСЕН ВДЪХНОВЕНА...
ПРИГЛАСЯЛИ МУ ПТИЦИ И ЩУРЦИ...
И СЛУШАЛА ГО ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА...
ДУШИТЕ МЪРТВИ ПЛАЧЕЛИ ДОРИ...

       БЕЗ ДЪХ ИЗПУСНАЛ ВЯРНАТА КИТАРА...
„НЕ МЕ ОСТАВЯЙ!" - МОЛЕЛА ГО ТЯ...
СЕГА ГО НЯМА... ТЯ Е ИЗГОРЯЛА...
ОСТАНАЛА Е... САМО ПЕСЕНТА...



Марин Тачков