Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЗНАК ОТ НЕБЕТО

    ЗНАК ОТ НЕБЕТО

       УДУШИ НИ ЖАЖДА И ГРАДУШКАТА СМЕТЕ
ВСИЧКО ЖИВО - СВИ ГО НА ТОПКА.
И ВИДЯХ КАК ЛЕТЕШЕ И ПАДНА В ПОЛЕТО
ОТ ЛЕД ИЗДЪЛБАНА ГЛАВАТА НА ГОСПОД.

       ДОКАТО СВЕТЕШЕ ОЩЕ В СТУДЕНОТО ПЛАДНЕ
ЧЕЛОТО МУ И ДИМЕШЕ ПОЛЕКА ДУШАТА,
АЗ ГО ВЗЕХ НА РЪЦЕ - КАТО АГНЕ,
И ГЛАСЪТ МИ ПОТЕЧЕ САМ В ТИШИНАТА:

       „КАЖИ МИ, ИСУСЕ, ТИ, КОЙТО ОСТАВИ
ЮДЕЙСКОТО СТАДО НА ХЪЛМА ДА ПЛАЧЕ
И ПУСНА СЛЕД ЗЛИЯ РАЗБОЙНИК ВАРАВА
В РАЯ ДА ВЛИЗАТ ДЕЦА И ПАЛАЧИ,

       ЗАЩО ОТ КАЛТА ДО НЕБЕТО РАЗПЪВАШ
ЧОВЕКА И В ЗВЕЗДНИЯ ОГЪН ГО ПЪРЖИШ,
А ДОБРАТА ВДОВИЦА, ЗЕМЯ, СИ ПРЕВЪРНАЛ
В ОГРОМНА СУШИЛНЯ ЗА СЪЛЗИ!...

       АЗ НЕ СЪМ ЯСНОВИДЕЦ, НО ЧУВАМ
С УШИТЕ НА МОЯТА БЪЛГАРСКА КОЖА
ТРЪБАТА НА СТРАШНИЯ СЪД ДА НАДУВАШ
И ДА ОПИРА В КОСТТА ОСТРИЕТО НА НОЖА.

       КАЖИ МИ ЗАЩО КАТО ФОКУСНИК КРИЕШ
В ДЖОБА ПРОКЪСАН НА ТЪМНАТА БЕЗДНА
РЪКАТА, КОЯТО СЕ ГОТВИ ДА СТРИЕ
КРЪВТА НИ НА ПРАХ И ОТТУК ДА ИЗЧЕЗНЕМ..."

       НО ГОСПОД ПОГЛЕДНА С ОКОТО СИ ВЛАЖНО
КЪМ ХЪЛМА, КЪДЕТО СВЕТЕШЕ КРЪСТА...
И ДОКАТО МИСЛЕШЕ КАКВО ДА МИ КАЖЕ,
ИЗТЕЧЕ НА КАПКИ, МЕЖДУ МОИТЕ ПРЪСТИ...

Борис Христов