Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СЛЕД ВОЙНАТА

                      СЛЕД ВОЙНАТА

       1. ТЪЙ КАКТО ВЪРХУ ГОРСКАТА ТРЕВА
РАЗПЕРВА, НА ЛИСТАТА СИ ДЛАНТА
ДЪРВОТО И ОПРЯЛО СЕ НА ХРАСТА,
ШИРОКО КЛОНИТЕ СИ РАЗПРОСТИРА,

      ТАКА И АЗ ПОРАСНАХ ПОСТЕПЕННО.
СЪС СИЛА МУСКУЛИТЕ СЕ НАЛЯХА
И ЕДЪР СТАНА ГРЪДНИЯТ МИ КОШ.
И СПИРТ БОДЛИВ ОТ СИНИЯ БОКАЛ

      НАПЪЛНИ ЦЕЛИТЕ МИ ДРОБОВЕ.
И ВЗЕ СЪРЦЕТО КРЪВ ОТ ЖИЛИТЕ,
И ВЪРНА ИМ Я, И ОТНОВО ВЗЕ,

       И СЯКАШ БЕ ТОВА ПРЕОБРАЖЕНИЕ
НА ПРОСТО ЩАСТИЕ И ПРОСТА МЪКА
В ПРЕЛЮДИЯ И ФУГА.

2.
БИХ СЕ РАЗДАЛ НА ВСИЧКО ЖИВО АЗ -
И НА РАСТЕНИЯТА, И НА ХОРАТА,
УМИРАЩИ ТУК НЯКЪДЕ НАБЛИЗО

       ИЛИ ПЪК НЯКЪДЕ НАКРАЙ СВЕТА
В СТРАДАНИЯ УЖАСНИ, КАКТО МАРСИЙ,
КОГОТО СА ОДРАЛИ ЖИВ. АКО

       ЖИВОТА СИ ИМ ДАМ, ПО-БЕДНИ НЯМА
ДА СТАНАТ НИ КРЪВТА, НИТО ЖИВОТА,
НИ АЗ САМИЯТ. СТАНАХ КАТО МАРСИЙ.

3.
ПОНЯКОГА, СРЕД ЛЕТЕН ЗНОЙ ЛЕЖИШ,
В НЕБЕТО ГЛЕДАШ - ВЪЗДУХЪТ ГОРЕЩ
НАД ТЕБЕ СЕ ЛЮЛЕЕ КАТО ЛЮЛКА -
И ИЗВЕДНЪЖ ОТКРИВАШ НЕЩО СТРАННО:

       ПРОЛУКА ИМА В ЛЮЛКАТА - ПРЕЗ НЕЯ
ПОВЯВА СТУД ОТВЪДЕН, СЯКАШ
ИГЛИЧКА ЛЕДЕНА ПРОБОЖДА...

4.
КАТО ДЪРВО НАД СИПЕЙ ГОЛ, КОЕТО
РАЗПРЪСКВАЙКИ НАД СЕБЕ СИ ПРЪСТТА,
СЕ СГРОМОЛЯСВА С КОРЕНИ НАГОРЕ
И КЛОНИТЕ МУ БЪРЗЕЯТ РАЗНИЩВА,

   ТАКА ПО БЪРЗЕЙ ДРУГ И МОЯТ ДВОЙНИК
ОТ БЪДЕЩЕТО В МИНАЛОТО СЛИЗА.
СЛЕД СЕБЕ СИ ОТ ВИСОТАТА ГЛЕДАМ
И ЗА РЪЦЕТЕ СЕ УЛАВЯМ. КОЙ МИ ДАДЕ

       ТРЕПТЯЩИ КЛОНИ ВЪРХУ МОЩЕН СТВОЛ,
И КОРЕНИ БЕЗПОМОЩНИ И СЛАБИ?
ПО-ГИБЕЛЕН ЖИВОТЪТ ОТ СМЪРТТА Е
С НЕОБУЗДАНИЯ СИ ПРОИЗВОЛ.

       ОТИВАШ ЛИ СИ, ЛАЗАРЕ? ВЪРВИ!
ПОЛУНЕБЕ ГОРИ ЗАД МЕН ДАЛЕЧЕ.
И НЯМА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ НИ ВЕЧЕ.
СПИ, ЖИЗНЕЛЮБЕЦО! РЪЦЕ НА ГРЪД
СКРЪСТИ И СПИ!

5.
ЕЛА, ВЗЕМИ, ОТ НИЩО НЯМАМ НУЖДА,
ОБИЧАМ ЛИ - ЩЕ ДАМ; И МРАЗЯ ЛИ - ЩЕ ДАМ.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ЗАМЕНЯ, НО АКО
ТИ КАЖА, ЧЕ ВЪВ ТЕБЕ ЩЕ ПРЕМИНА,
НЕ ВЯРВАЙ - ЛЪЖА ТЕ, ДЕТЕ...

       О, ПРЪСТИТЕ КАТО ФИЛИЗИ ТЪНКИ
И ВЛАЖНИТЕ, ОТВОРЕНИ ОЧИ,
И МИДИТЕ НА МАЛКИТЕ УШИ -
ЧИНИЙКИ, ПЪЛНИ СЪС ЛЮБОВНА ПЕСЕН,
КРИЛА, ОГЪНАТИ НА СИЛЕН ВЯТЪР...

       НЕ ВЯРВАЙ - ЛЪЖА ТЕ, ДЕТЕ,
ЩЕ СЕ ПРОМЪКВАМ, СЯКАШ СЪМ ОСЪДЕН -
ПРЕЗ ОТЧУЖДЕНИЕТО КАК ДА МИНА -
НЕ МОГА С ТВОИТЕ КРИЛЕ ДА ЛИТНА
И С МАЛКОТО ТИ ПРЪСТЧЕ ДА ДОКОСНА

       ОЧИТЕ ТИ И ДА ПОГЛЕДНА С ТЯХ.
СТОКРАТНО ТИ ПО-СИЛНО СИ ОТ МЕН -
ТИ ПЕСЕН СИ ЗА СЕБЕ СИ,
А АЗ - НАМЕСТНИК НА ДЪРВОТО И НЕБЕТО -
ЗА ПЕСЕНТА, ОТ ТВОЯ СЪД - ОСЪДЕН...

Превод:
Светлозар Жеков