Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОВТОРЕН ЕКСТАЗ

                                       ПОВТОРЕН ЕКСТАЗ

       НО КАКВО ОЩЕ ИСКАШ - ТРЪН В ПЕТА, ЗРЪНЦЕ В МИДА - ТИ, ОБИЧ?
И КАКВО ОЩЕ ЧАКАШ - СТИХ - СЪЛЗА ЛИ, НА МЪКАТА - БРАТ?
ТАЗИ ПЕСЕН Е ВСИЧКО, КОЕТО ИЗВАЯ В МЕН С ОГЪН.
СПРЯ ЧЕРТИТЕ НА МРАКА, НО В ПЛАМЪКА ТВОЙ - ИЗГОРЯХ.

       ТИХОМЪЛКОМ ДЪЛБАЯ ДНЕС В СПОМЕНИ - ЛЕТНИ ПРОСТРАНСТВА.
ТЕ СА ПРИТЧА ЗА ЮЛИ, ЗА ПЯСЪК, ЛИСТЕЦ И НЕГА,
ТЕ СА ШЕПОТ ПОТАЕН ЗА СБЪДНАТО ЗВЕЗДНО ШАМАНСТВО
ИЛИ СИПНАТ ЦВЯТ ДЮЛЕВ ТОКУ НАД ПЛАТНО НА ДЕГА.

       АЗ КАКВО НЕ БИХ ДАЛА ЗА ПОВТОРЕН ЕКСТАЗ - ОТПЕЧАТЪК,
ЗА БЕЗДЪННИ ВЪЗДИШКИ И ЛАСКИ В ПОДЛУННИЯ ЧАС.
ОНЗИ ИРИС ФАТАЛЕН ДА МЕ ЛЮШНЕ КЪМ ШЕМЕТНИ ДАТИ.
ВСЯКА ДУМА - ИЗЛИШНА ДА БЪДЕ В СТРАСТТА НИ - АТЛАЗ.

       И КАКВО НЕ БИХ ВЗЕЛА НАЗАЕМ ОТ МОРСКАТА ХУБОСТ -
ОНЗИ БЛЯН ПЕСЪЧИНКОВ ЛИ, БРИЗА ЛИ В ПТИЧИЯ МАХ?
КАКТО ТЕ СА ПОЕЛИ ПО СВОЯ ПЪТ - ТЪЙ, АЗ СЕ ГУБЕХ
И НАМИРАХ. ПРАШИНКА В ДЛАНТА ТИ И ШЕМЕТНОСТ БЯХ.

       НО СЕГА СЪМ АЛБУМ. НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ШЕПА СНИМКИ.
И ТАКА Е РАНЯВАЩ ВСЕКИ ИЗГРЕВ, ОСЪМНАЛ БЕЗ ТЕБ.
ИЗБРОЯВАМ НАУМ ДАЖЕ МИРИС И ЦВЯТ БОРОВИНКОВ.
ДАЖЕ БЛЕДА ТИНТЯВА И ТЪНЪК ЛЪЧ В ОБЛАЧНА   ДРЕБ.

       С ТОЗИ ИМЕННО ЛЪЧ ТРЪГВА СЕТНАТА МОЯ НАДЕЖДА
КАТО АНГЕЛ И ДЯВОЛ ДА ГРЕЙНЕШ ИЗ ДНИТЕ МИ ПАК.
СРЕД ВСЕЛЕНСКАТА ГЛЪЧ ТИШИНИТЕ, УСУКАНИ В ПРЕЖДА
МОЙТА ГРЪД ДА ПЛЕНЯТ И ПО ИЗГРЕВ ДА СИПНАТ ВАРАК.

       ЗА ДА СРИНА ТЪГАТА, НЕПОНЯТНИЯ ТОН НЕПРИВЕТЕН
НА МЪЛВА ХЛЕВОУСТА, РАЗСИПАЛА МРАК ИЛИ СОЛ
БИХ ПИЛЯЛА ЗЛАТАТА НА ВСИЧКИТЕ СВОИ КУПЛЕТИ.
ЗНАМ - НЕ ЩЕ Е НАПУСТО С ДИЕЗ ДА ИЗТРИЯ БЕМОЛ.

       ВЪЗКРЕСИЛА БРЕГА БИХ ДО СЕТНАТА МИДА В ПЕЙЗАЖА,
ДО ЩРИХА ВЪЛНОЛОМЕН, ДО КЪСНИЯ ГЛАРУСОВ ВИК.
АЗ ПО НЕГО ПРИСТЪПЯХ, РЕШИЛА ДОКРАЙ ДА РАЗКАЖА
КАК ОТ ТВОЙТА ПРИТОМА ИЗРИГНАЛ БЕ РАЙСКИЯ МИГ -

       БИХ ТИ ДАЛА, ЛЮБОВ, ВСЯКА МЪНИЧКА СВЕТЛА ВЪЗДИШКА,
ОТРАЗЕНА В ДЪЖДА И РАЗИСКРЕНА В ПРИЛИВЕН БЛЯН.
ЗНАМ, ЧЕ В НЕЖЕН ОБКОВ ЩЕ НАПРИДАШ ПРОЗРАЧНИТЕ НИШКИ,
В МИТ, ОСТАВИЛ СЛЕДА, ОТ МОЯ МИЛ - НЕРАЗГАДАН.

       АКО ВСЕ ПАК ДОЧУЕ ПЛАЧА МИ ЦИГУЛКОВ И ТРЕПНЕ,
БИХ ИЗГРЯЛА С КОПНЕЖА НА ФЕЯ ОТ ТЪНКИЯ СВЯТ -
ОЩЕ С ПЪРВИТЕ СТРУНИ ДА СЕТИ ТОЙ БРИЗОВЕ ЛЕТНИ,
ВПЛЕЛИ СТАРАТА НЕЖНОСТ В ОЧИТЕ МУ - ТЪМЕН АХАТ.

       ПАК, ЛЮБОВ, ДА НИ ЛЮШНЕШ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ
УТАЕНА НАПРАЗНО В СЪЛЗАТА НА СПОМЕНА ТИХ.
ПРОСТО - ТОЙ ДА МЕ ГУШНЕ - ПРЕЗ ОГЪН И БОЛКА ПРЕМИНАЛ.
МОЯ МИЛ. КАТО В ПРАЗНИК СТРАСТТА ДА ДОПИШЕ В НАС СТИХ.



Галина Иванова