Блогът на ambroziia Ви очаква! :: УЛИЦА

                         УЛИЦА

       ДВА РЕДА КЪЩИ И ДЪРВЕТА,
ПРИТУЛИЛИ ПРОСТОРА ЯСЕН,
А ПОМЕЖДУ ИМ НЕУСЕТНО
СРЕД ДЕЛНИЧНИЯ БЕСЕН БЯГ
ЧОВЕК УМИРА С ВСЕКИ ЗАЛЕЗ
И БАВНО ТРЪГВА КЪМ НЕБЕТО,
И БАВНО ВЛИЗА У ДОМА СИ
В ПРИИЖДАЩИЯ ПОЛУМРАК.

       И ГАСНАТ МЕЖДУ ДВАТА РЕДА
СЪДБИ, СЪБИТИЯ, ЕПОХИ.
ОТНЕЙДЕ БЕЗУЧАСТНО ГЛЕДА
БЕЗСМЪРТНИЯТ, САМОТЕН БОГ.
ОТ ВЕЧНИЯ ЖИТЕЙСКИ ГРОХОТ
НАВЯРНО ГЛУХ КАТО СЪСЕДА,
КАТО СВЕТА НАВЯРНО ГРОХНАЛ,
НАВЯРНО МИЛОСТИВ И СТРОГ.

       ДО КЪСНО В УЛИЦАТА ТЪМНА
ВРАБЦИ И ВЛЮБЕНИ СЕ ГУШАТ,
ДО КЪСНО В ТИШИНАТА: ДУМИ,
ЗВЕЗДИ, ДУШИ И ДНИ ТРЕПТЯТ...
И САМО В СЕБЕ СИ ЗАСЛУШАН
САМОУБИЕЦ МЛАД СЕ ГРЪМВА
В ЕДНА ОТ ТЕЗИ ЛУННИ КЪЩИ,
В ПРИТИХНАЛИЯ ПОЛУСВЯТ.

       А ПОСЛЕ СЛАВЕИТЕ ГРЪМВАТ
В ПРЕДДВЕРИЯТА НА ЖИВОТА
И БАВНО НАД СВЕТА СЕ СЪМВА,
НАД УЛИЦАТА, НАД СМЪРТТА.
И ВАЖНО УЛИЧНАТА КОТКА
ИЗВЕЖДА КОТЕНЦАТА ТЪМНИ
ПО ТЪНКА НИШКА ОТ КЪЛБОТО
НА СВОЯ ПЪРВОБИТЕН СТРАХ.

       И УЛИЦАТА ОЖИВЯВА,
И УЛИЦАТА СЕ СЪБУЖДА.
ДЕЦА, ЛЪЧИ И ЗВЪН ТРАМВАЕН
ПРОГОНВАТ СИНКАВИЯ МРАК.
И САМО СТИХНАЛАТА КЪЩА
СМУЩАВА УЛИЧНАТА ВРЯВА.
НО В СУЕТАТА ВЕЗДЕСЪЩА
ПОТЪВА ЧЕРНИЯТ Й ФЛАГ.

Елена Алекова